Нощта беше студена и Торак се сви в спалния си чувал, заслушан в слабия, далечен рев на Гърмящия водопад.
Защо баща му не му беше казал нищо за Предсказанието? Защо го наричаха Слушателя? Какво означаваше това?
До него Вълк спеше дълбоко и от време на време ушите му потрепваха. Рен седеше край огъня и наблюдаваше как един бръмбар прави отчаяни опити да се измъкне от пламъците по сухите съчки.
Торак вече знаеше, че може да й се довери. Тя беше поела голям риск, за да му помогне. Едва ли щеше да успее да избяга без нея. Това чувство бе ново — да имаш някого на своя страна. Той заговори:
— Трябва да ти кажа нещо.
Рен взе една клечка и помогна на бръмбара да слезе от клончето.
— Преди да умре — продължи Торак, — баща ми ме накара да се закълна, че ще намеря Планината, дори това да ми струва живота. — Той замълча. — Не знам защо ме накара да се закълна. Ала го направих. И ще се постарая да изпълня обещанието си.
Рен кимна и той за пръв път видя, че наистина му вярва.
— И аз трябва да ти кажа нещо — рече тя. — Става дума за Предсказанието. — Намръщи се и завъртя клечката в ръцете си. — Когато… ако… намериш Планината, не може просто да помолиш Духа за помощ. Трябва да докажеш, че си достоен за нея. Саен ми го каза снощи. Каза, че когато сакатият скитник е създал мечката, той е нарушил обета, защото е направил животно, което убива без причина. Разгневил е Световния дух. Ще са нужни много усилия, за да го накараш да ти помогне.
Момчето преглътна с усилие.
— Колко много?
Тя срещна погледа му.
— Трябва да му занесеш трите най-силни неща на Нануак.
Торак я изгледа неразбиращо.
— Саен каза, че Нануак е като голяма река, която няма край. Във всяко живо същество има част от него. В ловците, дивеча, скалите, дърветата. Понякога от него се образува специална част, като пяната в Реката. Тази част притежава невероятна сила. — Рен се поколеба. — Такова нещо трябва да намериш. Иначе Световният дух няма да ти помогне и ти никога няма да унищожиш мечката.
Дъхът на момчето секна.
— Три неща от Нануак — рече дрезгаво. — Но кои са те? Как да ги намеря?
— Никой не знае. Всичко, което имаме, е една гатанка. — Тя затвори очи и изрецитира:
Задуха лек ветрец. От бодливите зеленики се понесе приглушен шепот.
— Какво означава това? — попита Торак.
Рен отвори очи.
— Никой не знае.
Той отпусна глава на коленете си.
— Значи трябва да намеря планина, която никой не е виждал. Да открия отговора на гатанка, която никой не е разгадал. И да убия мечка, която никой не може да победи.
Момичето въздъхна шумно.
— Налага се да опиташ.
Торак не каза нищо. Най-сетне заговори:
— Защо Саен ти е обяснила всичко това? Защо точно на теб?
— Не съм я молила да го прави, просто така реши. Тя смята, че трябва да стана шаманка, когато порасна.
— А ти искаш ли?
— Не! Но… може би така трябва. Ако не ми беше обяснила тези неща, и аз нямаше да мога да ти кажа.
Двамата отново замълчаха. Рен се измъкна от спалния си чувал.
— Ще изкарам раниците навън. Миризмата на храната може да привлече мечката.
Щом тя излезе, Торак се обърна на хълбок и се загледа в меките отблясъци на огъня. Заспалата гора проскърцваше леко и сънуваше красивите си зелени сънища. Той се замисли за хилядите дървесни души, изпълнили тъмнината, които очакваха от него, единствено от него, да ги избави от мечката.
Замисли се за златистата бреза, червената калина и прекрасните зелени дъбове; за изобилието от дивеч; за езерата и реките, пълни с риба; за различните видове дървесина, кора и камък, които просто чакаха да ги използваш, стига да знаеш къде да търсиш. Гората предлагаше всичко необходимо за живота на човек. Досега той не бе осъзнавал колко много я обича.
Ако мечката не бъдеше унищожена, това богатство щеше да се погуби.
Вълк скочи от мястото си и изчезна на обичайния си нощен лов. Рен се върна, пъхна се в спалния чувал, без да каже дума, и скоро заспа. Торак продължи да се взира в огъня.
„Може би така трябва“ — бе казала Рен. По някакъв странен начин думите й му дадоха сила. Той беше Слушателя. Закле се пред баща си да намери Планината. Гората се нуждаеше от него. Щеше да даде всичко от себе си.