— Ами, с повече упражнения.
— Досега не съм виждал толкова точно попадение. Сигурно си най-добрата в клана?
Рен се почувства неловко.
— Или има някой по-добър?
— Хм. Май не. — Все още смутена, тя си запробива път през боровинковите храсти, за да прибере гъската. — Нали помниш какво ми обеща? — Усмивката оголи острите й зъби. — Сега трябва да се върнеш и да си почиваш.
Торак взе гъската. Ако знаеше, че Рен е толкова добър стрелец, никога нямаше да й обещае.
Когато тя се върна в пещерата, си спретнаха истинско угощение. Знаеха, че щом младата кукумявка буха, значи мечката е далече, а според момичето бяха успели да избягат и от Гарваните. Освен това се нуждаеха от топла храна.
Рен уви две малки парчета от гъшето месо в лападови листа и ги остави на закрилниците на клановете им, а през това време Торак премести огъня по-близо до изхода на пещерата, защото не искаше да прекара още една нощ в нея. Напълни меха за готвене на Рен с вода до половината и го окачи над огъня. После, с помощта на една разклонена пръчка, пусна във водата няколко нагорещени до червено камъка, за да я загрее, и добави оскубаната и разчленена гъска. Скоро бъркаше ароматна гозба, подправена с див чесън и големи, месести дървесни гъби.
Изядоха почти всичко. Оставиха малко за по-късно и отопиха сока с корени от глухарче, изпечени на жаравата. След това хапнаха от чудесната каша, която Рен приготви от късни червени боровинки и лешници, а накрая изядоха и няколко жълъда, които изпекоха на огъня и ги обелиха, за да стигнат до малките, вкусни ядки.
Когато свършиха с яденето, Торак се чувстваше така, сякаш вече никога няма да огладнее. Настани се край огъня и се зае да кърпи дупката на панталоните си, направена от Скритите хора. Рен седна наблизо и започна да оправя перата на стрелите си, а Вълк легна между двамата и заблиза мазнината по лапите си, останала от гъшия бут, който побратимът му бе запазил.
Цареше приятна тишина и Торак се изпълни със спокойствие и дори с надежда. Та нали беше намерил първата част на Нануак — това все пак беше нещо.
Изведнъж вълчето скочи и потъна в тъмнината извън отблясъка на огъня. След малко се върна и взе да обикаля пламъците, като ръмжеше слабо.
— Какво има? — прошепна Рен.
Торак също бе скочил на крака и наблюдаваше Вълк. Поклати недоумяващо глава.
— Не мога да разбера. „Миризма на улов. Стар улов. Движи се“. Нещо такова.
Те обърнаха очи към тъмнината.
— Не биваше да палим огън — каза момичето.
— Вече е твърде късно — измърмори Торак.
Вълк спря да ръмжи и вдигна муцуна към небето.
Момчето погледна нагоре — и каквото бе останало от доброто му настроение, тутакси се изпари. На изток, над далечните черни очертания на Високите планини, грееше Червеното око на Великия зубър. Беше невъзможно да го пропусне: кървавочервено, пулсиращо злобно. Торак не можеше да откъсне очи от него. Усещаше огромната му мощ: то изпращаше сила на мечката, но изсмукваше неговата воля и решимост.
— Какъв шанс имаме срещу мечката? Имаме ли изобщо шанс? — попита той отчаяно.
— Не знам — отвърна Рен.
— Как ще намерим останалите две части на Нануак? Най-старото — хапещият камък. Най-студеното — тъмният пламък. Дори не разбирам какво означава това.
Рен не отговори.
Момчето най-сетне откъсна поглед от небето и седна край огъня. Червеното око сякаш продължаваше да го гледа свирепо от жаравата.
Зад него Рен се размърда.
— Торак, виж, това е Първото дърво!
Той вдигна глава.
Окото беше изчезнало. Небето се изпълни с трептяща зелена светлина. Образува се широка бляскава лента, която се заизвива като спирала от безмълвния вятър, после тя изчезна и върху звездите се надиплиха бледозелени вълни. Постепенно Първото дърво изпълни целия небосвод, осветявайки с вълшебния си огън Гората.
Торак го гледаше очарован и усети как се изпълва с нова надежда. Обичаше да наблюдава Първото дърво през студените нощи, когато баща му разказваше историята за Началото. Първото дърво означаваше късмет в лова. Може би щеше да донесе късмет и на него.
— Мисля, че това е добър знак — каза Рен, сякаш бе чула мислите му. — Питам се дали си беше чист късмет, че намери Нануак… Защо падна точно в онази част на Реката, където се намираха очите? Според мен това не е случайно. Смятам, че точно ти трябваше да ги намериш.