Входът на пещерата беше на пет крачки от него и му се стори по-широк отпреди. Пролуката, през която се бе промъкнал при слизането си, се бе увеличила и пред нея стоеше Рен — малка, изправена фигурка, невероятно смела: прицелваше се с последната си стрела в надвисналия над нея звяр.
Замаян от злобата на тези обладани от демона очи, Торак се върна за миг при баща си в нощта на нападението.
— Не! — изкрещя той.
Рен пусна стрелата. Мечката я отклони с едно перване на лапата. Но тъкмо когато се канеше да нападне плячката си, Вълк изскочи от сенките, обаче се хвърли към Рен, а не към мечката. С едно-единствено движение на мощните си челюсти откъсна торбичката от гарванова кожа от колана й, повали я на земята далеч от обсега на мечката и излетя от пещерата. Мечката побесня и заора земята на косъм разстояние от място то, където се бе намирало вълчето.
— Вълк! — извика Торак и се втурна напред.
С торбичката в уста, Вълк изчезна в мъглата. Мечката се извъртя с ужасяваща пъргавина и се понесе след него.
— Вълк! — отново извика момчето.
Мъглата ги погълна и на него му се стори, че празният склон му се присмива. Мечката беше изчезнала. Вълк — също.
Двадесет и първа глава
— Къде си? — проехтя отчаяният вой на Торак.
— Къде си? — отвърнаха хълмовете наоколо. Старата болка в гърдите се обади отново. Първо баща му, а сега и Вълк. Не и Вълк…
Рен примигваше невиждащо на входа на пещерата. — Защо го отвърза от каишката? — сърдито попита той.
Тя се олюля.
— Налагаше се. Трябваше да го освободя.
Торак започна да се оглежда наоколо с натежало сърце. — Какво търсиш? — попита Рен.
— Раницата си. Отивам да намеря Вълк.
— Недей, скоро ще се стъмни!
— Значи да стоим тук и да чакаме!
— Не! Ще съберем оръжията си, ще построим заслон и ще стъкнем огън. После ще чакаме. Ще чакаме Вълк да ни намери.
Торак понечи да отвърне, но се спря навреме. Едва сега забеляза, че Рен трепери. Имаше кървяща драскотина на бузата и синина колкото гълъбово яйце на едното око.
Обзе го срам. Тя се беше изправила срещу мечката. Дори бе имала смелостта да стреля в нея. А той й се бе развикал.
— Съжалявам — каза тихо. — Не исках… Права си. Не мога да го търся в Тъмното.
Рен се отпусна тежко върху един камък.
— Нямах представа какво ще е — промълви тя. — Никога не съм мислила, че ще бъде толкова… — Момичето запуши устата си с ръце.
Торак вдигна една стрела от земята. Беше счупена на две.
— Улучи ли я? — попита той.
— Не знам. И без това стрелите не могат да я повалят. — Рен поклати глава. — Уж искаше да убие мен, а после се втурна след Вълк. Защо?
Момчето захвърли счупената стрела.
— Има ли значение?
— Може би. — Тя го погледна. — Успя ли да вземеш каменния зъб?
Почти беше забравил за него. Докато пъхаше ръка в кожуха си, за да извади ръкавицата, му се прииска да го няма. Заради Нануак Вълк можеше да умре. Повече нямаше да го буди сутрин с близане, нямаше да лудуват заедно и да си играят на криеница… Торак захапа кокалчето на ръката си, за да се пребори със страха. Не можеше да загуби Вълк.
Рен взе ръкавицата и я заобръща между пръстите си.
— Имаме втората част на Нануак — рече тя замислено, — но загубихме първата. Защо Вълк я взе?
Торак излезе с усилие от унеса си. Нещо проблесна в паметта му.
— Помниш ли, когато намерих речните очи? — попита той. — Сякаш Вълк можеше да ги чуе… или да ги усети по някакъв начин.
Рен се намръщи.
— Искаш да кажеш, че… мечката също може?
— „Всички тези светещи, светещи души“ — промърмори той. — Това каза Скиталеца. Демоните мразят живите, мразят светещите им души.
— А щом душите на обикновените хора са толкова ярки — продължи думите му Рен, като стана и закрачи възбудено, — значи Нануак ще е направо ослепителен!
— Затова те е нападнала, защото речните очи бяха у теб…
— И затова Вълк грабна торбичката. Защото е знаел. Защото… — Тя спря да крачи и впери поглед в момчето, защото е искал да примами мечката и да я отдалечи от нас. О, Торак, той ни спаси живота!
Торак отиде до ръба на пътеката. Мъглата най-сетне се бе вдигнала и под него се ширна Гората. Простираше се далеч на запад. Какъв шанс имаше Вълк да се справи в този необятен свят, сам срещу мечката?