Докато Торак следваше звука, земята стана по-камениста, а дърветата се смалиха — брезите и върбите стигаха до кръста им.
— Сигурен ли си, че е тук? — отново попита Рен. — Ако продължаваме да вървим, ще стигнем до Голата земя.
Торак не я чу, защото се затича напред. Изчезна зад една канара и след малко завика възбудено името й.
Тя забърза по склона и заобиколи канарата. Студеният северен вятър я накара да се олюлее. Бяха стигнали до самия край на Гората. Там, където започваше Голата земя.
Пред нея се простираше огромна пустош, където пиренът и храстовидните върби прегръщаха земята в напразни усилия да избягнат вятъра, където малки кафяви торфени езера зъзнеха сред полюшващата се блатна трева. Далеч напред се виждаха сипеите, а зад тях се издигаха Високите планини. Но между сипеите и Планините, проблясвайки едва забележимо, лежеше онова бяло нещо, от което момичето се боеше до смърт.
Разбира се, Торак не знаеше нищо за това.
— Рен! — Вятърът се опита да отвее гласа му. — Насам!
Като откъсна поглед от далечината, тя видя, че той е коленичил край брега на тесен поток. Вълк лежеше със затворени очи до потока, а торбичката от гарванова кожа беше до главата му.
— Жив е! — извика Торак и зарови лице във влажната сива козина. Вълчето отвори едното си око и помръдна едва-едва опашка. Рен тръгна към тях, като си проправяше път през пирена.
— Изтощен е — каза момчето, без да вдига глава — и е мокър до кости. Тичал е през потока, за да отклони мечката от миризмата си. Умен е, нали?
Тя се огледа боязливо наоколо.
— Но дали е успял?
— О, да — отвърна Торак. — Виж всички тези бъбрици. Нямаше да са тук, ако мечката беше наблизо.
Искаше й се да изпитва същата увереност като него. Коленичи и зарови в раницата си за питка от месо на сьомга. Подаде я на Вълк и беше възнаградена с ново, малко по-силно поклащане на опашката.
Чудесно беше да види отново вълчето, но чувстваше странна самота. Беше й се събрало твърде много. Твърде много, за което Торак не знаеше нищо.
Тя вдигна торбичката от гарванова кожа и разхлаби отвора й, за да погледне вътре. Речните очи все още бяха в гнездото си от листа на калина.
— Да, вземи ги — кимна Торак, като вдигна Вълк на ръце и го положи внимателно върху туфа мека блатна Трева. — Трябва веднага да ги скрием от мечката.
Рен развърза кутийката от кора на калина, в която се намираше каменният зъб, и пусна вътре речните очи. После отново я завърза и я сложи в торбичката, а нея окачи на колана си.
— Ще се оправи — каза момчето и като се наведе, близна нежно вълчето по муцуната. — Можем да направим заслон ей там, в подножието на склона. Ще стъкнем огън и ще го оставим да почива.
— Не тук — отвърна бързо Рен. — Трябва да се върнем обратно в Гората. — Тя се чувстваше уязвима сред тази ветровита пустош, като гъсеница, увиснала на нишка.
— По-добре да останем тук — не се съгласи Торак. Посочи на север към сипеите и белия блясък. — Това е най-прекият път до Планината.
Стомахът й се сви на топка.
— Какво? Какви ги говориш?
— Вълк ми каза. Там трябва да отидем.
— Но… ние не можем да стигнем там.
— Защо не?
— Защото това е Ледената река!
Торак и Вълк я погледнаха изненадано и тя се озова срещу два чифта вълчи очи: едните кехлибарени, другите светлосиви. Изведнъж се почувства изоставена.
— Но, Рен — каза Торак търпеливо, — това е най-късият път до Планината.
— Не ме интересува! — Тя се опита да измисли някаква причина, която той би приел. — Още не сме на мерили третата част от Нануак, забрави ли? Най-студеното — тъмният пламък. Едва ли ще го намерим там. На това място няма нищо. „Нищо, освен смърт“ добави тя на себе си.
— Ти видя Червеното око снощи — отвърна момчето — Издига се все по-високо. Имаме само няколко дни да…
— Не ме ли чу? — изкрещя Рен. — Не можем да прекосим Ледената река!
— Напротив, можем — отвърна Торак с ужасяващо спокойствие. — Ще намерим начин.
— Как? Имаме само един мях с вода и общо четири стрели. Четири стрели! А зимата е близо и ти си още с летни дрехи!
Той я погледна замислено.
— Това не е причината да не искаш да идем там.
Тя скочи ядосано и се отдалечи. След малко се върна.
— Баща ми умря на една ледена река, също като тази.
Вятърът зави тъжно над Голата земя. Момчето погледна първо към Вълк, после към нея.