— Ох! — простена той. — Ох, ох, боли!
— Какво каза? — попита Рен, като седна и си удари главата в тавана.
— Нищо.
— Да, каза нещо, говореше си сам.
— Аз съм си говорел сам? А ти говореше с целия си клан!
— Не съм — отвърна тя възмутено.
— О, да. — Той се ухили. Най-после се беше събудила. Никога не се бе радвал толкова, че спори с някого.
С общи усилия двамата успяха да запалят огън. Огънят се нуждае от топлина, както и от въздух, затова използваха част от дървата за малка платформа, за да го повдигнат над снега, и този път, вместо да се пипка с огнивото, Торак си спомни за ролката от брезова кора в раницата. Отначало тлеещата гъба отказваше да се разпали, дори и след упорито духане, затова Рен използва късчета прахан, загрети в ръцете й. Най-сетне огънят се разгоря, възнаграждавайки упоритостта им с малък, но ярък пламък.
С капеща от косите вода и тракащи зъби, двамата се сгушиха до него и застенаха, докато той размразяваше ръцете им и покриваше с мехури лицата им. Обаче пламъците ги успокояваха повече от топлината. Всяка нощ от своя живот те бяха заспивали с познатото до болка пращене на горящи дърва и горчиво-сладкия мирис на пушек. Огънят беше част от Гората.
Торак извади последното руло сушено еленско месо и го раздели на три. Рен му даде да пие вода от меха й. Дори не бе подозирал, че е жаден, но щом отпи една голяма глътка, почувства как силите му се възвръщат.
— Как ме намери? — попита тя.
— Не бях аз — отвърна той. — Вълк те намери. Не знам как.
— Аз знам — рече Рен и му показа кокалената свирка.
Торак си представи как бе надувала тази беззвучна свирка в тъмното. Чудеше се какво ли е да останеш съвсем сам. Той поне имаше Вълк.
Разказа й за трупа от клана на Червения елен и че е намерил третата част на Нануак. Не спомена нищо за ужасния момент, когато се бе поколебал дали да я търси. Изпитваше прекалено голям срам.
— Каменна лампа — промърмори момичето. — Нямаше да се сетя за това.
— Искаш ли да я видиш?
Рен поклати глава. След малко рече:
— На твое място щях да се замисля дали да напусна снежната пещера. Рискувал си Нануак.
Отначало Торак не отвърна нищо. После каза:
— Замислих се. Мина ми през ума да остана и да не те потърся.
Тя се умълча.
— Е — рече накрая, — и аз щях да постъпя така.
Той не знаеше дали се почувства по-добре или по-зле, след като си призна.
— Кажи ми честно, какво би направила ти? Щеше ли да останеш? Или щеше да тръгнеш да ме търсиш?
Рен обърса носа си с опакото на ръката. После откри острите си зъби в усмивка.
— Кой знае? Може би… това е било ново изпитание: не дали ще намериш третата част на Нануак, а дали ще я рискуваш заради приятел.
Торак се събуди, обвит от бледа синя светлина. Не знаеше къде се намира.
— Бурята свърши — каза Рен. — Схванал ми се е вратът.
Вратът на Торак също се беше схванал. Сгушен в спалния си чувал, той се обърна бавно към нея.
Очите й вече не бяха подути, но лицето й беше червено и се лющеше. Усмихна му се и чертите й се изкривиха от болка.
— Ох — изграчи тя. — Оцеляхме!
Той също се усмихна и веднага съжали. Сякаш някой бе жулил лицето му с пясък. Сигурно изглеждаше точно като Рен.
— Сега ни остава само да се измъкнем от Ледената река — рече той.
Вълк скимтеше да го пуснат навън. Торак потърси брадвичката си и направи дупка. В пещерата нахлу светлина и вълчето тутакси изхвърча навън. Торак запълзя след него.
Озова се сред блестящ свят от снежни хълмове и изваяни от вятъра хребети. Небето бе яркосиньо, като измито. Цареше абсолютна тишина. Ледената река бе легнала да спи.
Без предупреждение Вълк се хвърли отгоре му и го повали в една снежна пряспа. Преди да успее да се изправи, вълчето скочи върху гърдите му, като се усмихваше широко и махаше с опашка. Торак се засмя и посегна да го хване, но Вълк се измъкна, завъртя се във въздуха и тупна долу с вирната към гърба опашка. „Хайде да си играем!“
Торак застана на четири крака. „Добре, давай!“
Вълчето се метна върху него и двамата се затъркаляха по снега. Вълк хапеше и дърпаше косата на побратима си, а той завираше глава в козината му и го гризеше по врата. Накрая Торак подхвърли високо във въздуха снежна топка. Вълк направи един от невероятните си въртеливи скокове и сключи челюсти около топката. Приземи се в една снежна пряспа и излезе от нея с пухкава купчинка сняг на върха на носа.