Старейшината на Гарваните разбърка огъня с една пръчка и момчето забеляза, че болката е вдълбала още линиите около устата му. Без да обръща глава, Фин-Кедин каза:
— Баща ти споменавал ли е някога Душеядите?
Торак беше озадачен.
— Не. Никога не съм чувал за тях.
— Тогава сигурно си единственият в Гората, който не е чувал за тях. — Фин-Кедин се умълча, светлината от огъня изсичаше чертите му. — Душеядите — продължи той — са седем шамани, всеки от различен клан. В началото не бяха зли. Помагаха на клановете си. Всеки от тях притежаваше някакво умение. Единият беше гъвкав като змия и обичаше да се занимава с билки и отвари. Другият беше силен като дъб — искаше да разбира дърветата. Третият имаше мисли, които летяха по-бързо от прилеп, и омагьосваше дребните твари, за да изпълняват нарежданията му. Четвъртият беше горд и с големи желания, възхищаваше се на демоните и се опитваше да ги контролира. Казват, че един от тях можел да призовава мъртвите. — Той отново разбърка огъня.
Когато не продължи, Торак събра кураж и попита:
— Изброи само пет, а каза, че били седем.
Фин-Кедин сякаш не го чу.
— Преди много зими те се обединиха около една тайна. Отначало се наричаха лечители. Мамеха себе си, че искат да правят само добро — да лекуват болести, да пазят хората от демони. — Устните му се свиха презрително. — Скоро започнаха да вършат зли дела, покварени от жаждата за власт.
Пръстите на Торак се свиха на коляното му.
— Защо са ги нарекли Душеяди? — попита той, като едва движеше устни. — Наистина ли са яли души?
— Кой знае? Хората бяха изплашени, а когато хората са изплашени, мълвата се превръща в истина. — Докато си припомняше, лицето му потъмня. — Най-много от всичко Душеядите искаха власт. Затова живееха. Да управляват Гората. Да подчиняват всички на желанията си. После, преди тринадесет зими, се случи нещо, което разклати властта им.
— Какво? — прошепна Торак. — Какво се случи?
Фин-Кедин въздъхна.
— Това, което трябва да знаеш, е, че имаше голям пожар и Душеядите бяха разпръснати. Някои от тях бяха тежко ранени. Всички се изпокриха. Мислехме, че заплахата си е отишла завинаги. Но грешахме. — Той счупи пръчката на две и я хвърли в огъня. — Мъжът, когото наричаш сакатия скитник, мъжът, който създаде мечката, беше един от тях.
— Душеяд?
— Разбрах го още щом Хорд ми разказа за него. Само Душеяд може да впримчи толкова силен демон. — Той вдигна очи към Торак. — Баща ти беше негов враг. Бе заклет враг на всички Душеяди.
— Никога не ми е споменавал за това.
— Имал е причини. Твоят баща… Твоят баща направи много грешки в живота си. Но накрая се опълчи срещу Душеядите. Затова те го убиха. Затова той те отгледа далеч от клана. За да не разберат никога, че съществуваш.
Торак го погледна неразбиращо.
— Аз? Защо?
Старейшината сякаш не го чу. Отново впери поглед в пламъците.
— Не изглежда възможно — промърмори той. — Никой не подозираше, че има син. Дори аз.
— Но… Саен е знаела. Татко й е казал на онова събрание на клановете край Морето преди пет лета. Тя не ти ли…
— Не — отвърна Фин-Кедин. — Нищо не ми каза.
— Не разбирам — недоумяваше Торак. — Защо Душеядите не бива да знаят за мен. Какво не ми е наред?
Фин-Кедин се взря изучаващо в лицето му.
— Нищо. Те не бива да знаят за теб, защото… — Той поклати глава, сякаш трябваше да обяснява твърде много. — Защото един ден ти може да ги спреш.
Торак беше изумен.
— Аз? Но как?
— Не знам. Знам само, че ако разберат за теб, те ще те подгонят. — Очите му пак се вторачиха в Торак. — Това е, което Саен не иска да знаеш. И което аз смятам, че трябва да знаеш. Ако оживееш… ако успееш да унищожиш мечката… това няма да е краят. Душеядите ще открият кой го е направил. Ще разберат, че съществуваш. Рано или късно ще те подгонят.
Един въглен изпращя.
Торак подскочи уплашено.
— Искаш да кажеш, че… дори и да оцелея утре, ще бягам цял живот?
— Не съм казал това. Можеш да бягаш или да се бориш. Винаги има избор.
Торак погледна към опръскания с кръв кожух. Хорд беше прав: това беше битка за мъже, не за момчета.
— Защо татко не ми е казал нищо? — попита той.
— Твоят баща знаеше какво прави — отвърна Фин-Кедин. — Наистина извърши някои лоши неща. Някои неща, за които никога няма да му простя. Но с теб мисля, че е постъпил правилно.