Мъж и жена или момче и момиче? „И двете едновременно — помисли си Еди. — Защото те нямат възраст.“
Жената, запотена и ухилена, сигурно надвишаваше метър и деветдесет и пет на ръст; гърдите и изглеждаха два пъти по-големи от главата на Еди. На врата и висеше дървено разпятие. Мъжът бе поне с петнайсет сантиметра по-висок от снаха си. Той изгледа смутено непознатите и започна да смуче палеца на едната си ръка и да се чеше между краката. За Еди най-удивително бяха не размерите им, а потресаващата им прилика с Тян и Заля. Все едно гледаше черновата на някое изключително сполучливо произведение на изкуството. Очевидно и двамата бяха малоумни, но толкова приличаха на разумните си двойници. Зловещи, това бе първото, което му хрумна за тях.
„Не — помисли си. — Тъпоумни“
— Това е брат ми Залман — обясни Заля с официален тон.
— И сестра ми Тия — добави Тян. — Поздравете гостите, малоумници.
Залман продължи да смуче пръста си и да се чеше. Тия обаче направи дълбок и непохватен реверанс.
— Дълги дни, дълги нощи, дълъг път! — изкрещя. — ЩЕ ЯДЕМ КАРТОФИ-С-СОС!
— Хубаво — тихо каза Сузана. — Картофите със сос са вкусни.
— КАРТОФИ-С-СОС ВКУСНО!
Хеда колебливо докосна ръката на Сузана:
— Ще го повтаря цял ден, ако не и кажеш да млъква, госпожо-сай.
— Шът, Тия — нареди Сузана.
Тия се ухили, скръсти ръце върху огромните си гърди и замълча.
— Зал — обърна се Тян към едрия мъж. — Не трябва ли да пишкаш?
Братът на Заля продължи да се чеше между краката, без да продума.
— Отивай да пишкаш — заповяда Тян. — Иди зад хамбара. Полей острия корен и казвам благодарност.
За момент Залман остана на мястото си. После се отдалечи с големи крачки.
— Като деца… — започна Сузана.
— Бяха умни, и двамата — отвърна Заля. — Сега при нея е зле, а при него — още повече.
Тя рязко закри лицето си с ръце. Арон се засмя и я имитира („Бу-гу-бу!“, изгука през пръсти), но четиримата близнаци останаха сериозни. Дори разтревожени.
— Какво и има на мама? — попита Лиман и подръпна крачола на баща си.
Залман продължаваше да крачи безгрижно към хамбара, все още с палец в уста и ръка между краката.
— Нищо, сине. Майка ти е добре. — Тян остави бебето на земята и разтърка очи. — Всичко е наред, нали, Зи?
— Да — отвърна тя и отпусна ръце; очите и бяха зачервени. — И по волята на боговете, ако нещо не е наред, скоро ще се оправи.
— От твоите уста в Божиите уши — намеси се Еди, гледайки отдалечаващия се към хамбара великан. — От твоята уста в Божиите уши.
— Дядо ти в просветление ли е днес? — обърна се Еди към Тян след няколко минути.
Бяха отишли да видят така наречената Крива нива, оставяйки Заля и Сузана с всички деца, малки и големи.
— Няма как да знам — мрачно измърмори Тян. — В последните няколко години почти не възприема, а и без туй не ми говори. С нея, да, защото го храни в устата, бърше му лигите и му казва благодарност. Не ми ли стига, че имам двама тъпоумци да храня, ами и този опак старец? Дъската вече му хлопа. През повечето време дори не знае къде се намира!
Крачеха един до друг през високата трева. На два пъти Еди се препъна в камъни и едва запази равновесие, а веднъж Тян го хвана за ръката и го дръпна да заобиколи невидима на пръв поглед дупка, в която можеше да си счупи крака. „Нищо чудно, че я нарича Крива нива“ — помисли си нюйоркчанинът. Въпреки това личеше, че някой е правил опити за облагородяване на тази земя. Трудно бе да си представи, че е възможно да се оре тук, но Джафърдс явно беше упорит.
— Ако жена ти е права, трябва да говорим с него — каза Еди. — Искам да чуя разказа му.
— Дядо ми бръщолеви какво ли не! Проблемът е, че повечето му истории са пълни измислици, а сега в главата му е пълна каша. Винаги е говорил неясно, а преди три години изгуби последните си три зъба. Цяло чудо ще е, ако разбереш дърдоренето му. Дано да не останеш много разочарован, Еди от Ню Йорк.
— Какво, по дяволите, ти е направил, Тян?
— Не е заради мен, а заради онова, което причини на баща ми. Това е дълга история и няма нищо общо с проблема. Не се впрягай.
— Не, ти не се впрягай.
Еди рязко спря. Тян го погледна изненадано. Еди кимна сериозно. Той беше на двайсет и пет, вече с една година по-голям от Кътбърт Алгууд през последния му ден на Джерико Хил, но сега, под лъчите на залязващото слънце, изглеждаше поне на петдесет.