— Ако наистина е видял мъртъв Вълк, трябва да го изслушаме.
— Не знам, Еди.
— Добре, но знаеш много добре какво имам предвид. Забрави онова, за което го мразиш. Когато се разправим с Вълците, прави каквото си искаш, но засега трябва да го търпиш. Става ли?
Тян кимна. Загледа се мрачно в неравната нива.
— Наистина ли смяташ, че тази история за убития Вълк е въздух под налягане? Ако да, да не си губя времето.
— Склонен съм да му вярвам — неохотно отвърги Тян.
— Защо?
— Ами защото, откак се помня, все я повтаря и не я е променил много. Освен това… — Тян продължи през зъби: — На Дядо никога не му е липсвал кураж. Ако някой се е престрашил да направи засада на Вълците на Източния път и още повече, да е бил достатъчно трум, за да накара и други да го последват, не виждам по-подходящ от Джейми Джафърдс.
— Какво е „трум“?
Тян се замисли как да го обясни:
— Ако не те е страх да пъхнеш главата си в устата на скална котка, значи си смел.
„Безразсъдно смел“ — помисли си Еди и кимна.
— Ако успееш да убедиш друг да пъхне глава в устата на скална котка, тогава си трум. Вашият дин е трум, нали?
Еди си спомни нещата, които Роланд го бе карал да прави, и отново кимна. Роланд наистина беше трум. Дяволски трум. Еди беше сигурен, че и старите приятели на Стрелеца биха го потвърдили.
— Да — продължи замислено Тян и отново се загледа в нивата. — Във всеки случай, ако искаме да измъкнем нещо смислено от дъртия, трябва да изчакаме да се навечеря. Когато си напълни корема и излочи половин литър графа, разумът му се прояснява. И нека жена ми да седне така, че да я вижда. Подозирам, че като по-млад и беше хвърлил око. Лицето на Тян отново помръкна.
Еди го потупа по рамото:
— Е, вече не е млад. Ти си млад. Хайде, по-весело!
— Добре. — Тян положи видимо усилие да се усмихне. — Какво мислиш за нивата ми, стрелецо? Догодина смятам да я засадя с мадригал. Жълтото растение, което видя при къщата.
На Еди нивата му приличаше на пущинак. Предполагаше, че и Тян има същото мнение за нея; човек не нарича нивата си Крива нива, ако очаква нещо хубаво от нея. Изражението на Тян обаче бе красноречиво. Беше виждал такова върху лицето на Хенри, когато двамата отиваха да си купуват дрога. Този път щяха да си набавят най-доброто, най-най-доброто. Китайски бял прах или мексикански кафяв, който кара главата ти да се върти и карантиите ти да се бунтуват. Щяха да се надрусат за една седмица, ама хубаво да се надрусат, направо да омекнат, пък после — майната и на дрогата, край! Така говореше Хенри и Еди си го представи сега на мястото на Тян, застанал до него и разправящ каква хубава реколта от мадригал ще излезе и как ще забучи по един стрък в задника на всички, които са му се присмивали, че растението не вирее толкова на север. После щял да купи нивата на Хю Анселм от другата страна на оня баир… да наеме още двама работници и цялата му земя да се покрие с големи златисти цветове… дори можел да зареже ориза и да стане мадригалов монополист.
Еди кимна към недоизораната нива:
— Изглежда, трудно се обработва. Сигурно дяволски внимаваш с мулетата.
Тян се изсмя: — Не бих пуснал мулето си тук, Еди.
— Как тогава…
— Впрягам сестра си.
Еди зина от удивление:
— Будалкаш ме.
— Не. Със Зал също съм опитвал; той е по-едър и по-силен, но не е толкова интелигентен. Създава ми повече главоболия, отколкото помага.
Еди поклати глава. Дългите им сенки се плъзнаха по буренясалата земя.
— Ама… човече… тя ти е сестра!
— Какво друго занимание има? Да седи пред плевнята и да зяпа кокошките? Да спи по цял ден и да става само да се тъпче с картофи? Така е по-добре, повярвай ми. А тя няма нищо против. Страшно е трудно да я накараш да върви по права линия; дори ралото да не се закачи, на десетина крачки почва да криви. Ама дърпа като вол и се хили като побъркана.
Еди бе потресен от искреността на селянина. В гласа му нямаше и следа от чувство за вина.
— Освен това след десетина години ще пукне. Дотогава може да помага. Заля също е на това мнение.
— Защо не накараш Анди да ти помага? Обзалагам се, че с него ще стане по-бързо. Помисли само колко ще се улесните, ако си го прехвърляте по фермите. Може да ви оре нивите, да копае кладенци, да строи хамбари. И няма да изяде нито един картоф. — Еди отново потупа Тян по рамото. — Много ще ви улесни.