За Сузана това изживяване също беше като магия и при всички чудеса, които им предстоеше да видят, миговете в двора на Джафърдсови завинаги щяха да запазят незабравим чар. На въжето скачаха не двама, не четирима, а шестима и двамата огромни ухилени идиоти въртяха, та свят да ти се завие.
Тян се засмя, затропа с крака и закрещя:
— Голям майтап! Хайде, хоп! Дявол да го вземеее!
Издаде прегракнал смях като скърцане на ръждясала врата и Сузана се запита от колко време този звук не е излизал от гърлото му.
Магията се запази още няколко минути. Въжето вече се въртеше толкова бързо, че окото не бе в състояние да го забележи; чуваше се само леко бръмчене. Шестимата по средата — от Еди, който беше най-високият, до пълничкия Лиман — се издигаха и спускаха като бутала на двигател.
Когато въжето закачи нечий крак — крака на Хедон според Сузана, макар че всички поеха вината, за да не се чувства никой виновен — и шестимата се проснаха в прахта, задъхани и заливащи се от смях. Еди, с ръце на гърдите, срещна погледа на Сузана:
— Ще получа удар, слънчице, повикай линейка!
Тя се приближи до него и се наведе, за да го целуне.
— Не, няма да получиш удар, но моето сърце се разтуптя да те гледам, Еди Дийн. Обичам те.
Той я погледна сериозно. Знаеше, че колкото и да го обичаше тя, той щеше да я обича повече. И както винаги при тази мисъл, изпита предчувствие, че това ка няма да им донесе нищо добро, че връзката им е обречена на провал.
„Ако е така, трябва да направиш всичко, за да я запазиш колкото може по-дълго. Ще се справиш ли с тази задача, Еди?“
— С огромно удоволствие.
Тя вдигна вежди:
— Моля?
— И аз те обичам. Повярвай ми, много те обичам.
Той я прегърна, притисна я до себе си, целуна я по челото, по носа и най-сетне по устните. Близнаците се разсмяха и заръкопляскаха. Бебето загука. Изправен на верандата, старият Джейми Джафърдс му заприглася.
Всички бяха огладнели. Сузана, с инвалидната си количка, и Заля Джафърдс наредиха голямо угощение на дългата маса в двора. Гледката беше прекрасна. В подножието на хълма избуяваше висок колкото човешки бой ориз, реката блестеше.
— Кажи свещените си думи, Зи, ако ти е угодно — подкани жена си Тян.
Тя изглеждаше поласкана. По-късно Сузана обясни на Еди, че Тян не уважавал много религията на жена си, но това се било променило след подкрепата на отец Калахан на градското събрание.
— Наведете глави, деца.
Четиримата се подчиниха — шестима, ако броим двамата големи празноглавци. Лиман и Лия стиснаха очи, сякаш изпитваха непоносимо главоболие. Събраха чистите си розови ръчички върху златистата покривка.
— Благослови тази храна, Господи, и приеми нашата признателност. Благодарим, че ни изпрати тези гости и че благослови срещата ни. Пази ни от ужасите на деня и нощта. Всички казваме благодарност.
— Благодарност! — извикаха в един глас децата; Тия изкрещя толкова силно, че прозорците потрепериха.
— В името на Отца Господа и Сина му, Исус Човека.
— Исус Човека! — викнаха децата.
За забавление на Еди старецът, увесил на гърдите си огромно разпятие, блажено си бъркаше в носа.
— Амин.
— Амин!
— КАРТОФИ! — провикна се Тия.
Тян седеше на единия край на дългата маса, Заля — на другия. Близнаците не бяха заточени на някоя „детска маса“ (както Сузана и братовчедите и на семейните събирания, които тя ненавиждаше), но седяха в редица от едната страна, по-малките — оградени от батко си и кака си. Хедон помагаше на Лия, Хеда — на Лиман. Сузана и Еди седяха срещу децата, между двамата великани. Отначало бебето беше в скута на майка си, а когато започна да се отегчава, се прехвърли у баща си. Старецът седеше до Заля, която му сервираше, кълцаше му месото на малки хапки и наистина бършеше лигите му. Тян ги наблюдаваше мрачно, но иначе мълчеше; само веднъж попита дядо си дали иска още хляб.
— Ръцете ми още ги бива, за да си зема сам — сопна се старецът и посегна към панерчето с хляба, за да го докаже; добре се справи, ако не се брои прекатурването на шишенцето с оцет. — Мамичката му! — изкрещя.