Първо, нещо не е наред със Сузана — с приятелката му Сузана. После излиза, че и около бащата на новия му приятел има нещо нередно. Джейк забеляза, че отново е започнал да гризе ноктите си, което му беше станало навик в последните седмици в училище „Пайпър“, и се застави да спре.
— Не е честно, да знаеш. Изобщо не е честно.
Ко го близна по ухото. Джейк се обърна, прегърна зверчето и притисна лице до меката му козина. Скунксът остана неподвижно. След малко Джейк се измъкна на по-равното мястото, където бе застанал Ко. Почувства се малко по-добре, по-спокоен. Луната се скри зад друг облак. Джейк не помръдна. Ко леко изскимтя.
— Потрай малко.
Луната отново изплува иззад облака. Джейк се вгледа в мястото, където бяха разговаряли Анди и Бен Слайтман, помъчи се да го запомни. Имаше голям кръгъл камък с гладка повърхност. До него бе изхвърлен гнил клон. Джейк беше почти сигурен, че може да намери мястото, дори палатката на Бени да я няма.
„Ще кажеш ли на Роланд?“
— Нямам идея — измърмори.
— Не-дея — каза Ко до крака му и го стресна.
Или може би „недей“? Това ли искаше да каже скунксът?
„Луд ли си?“
Не беше. Имаше период, когато си бе мислил, че е луд — или че полудява, — но вече не смяташе така. Понякога Ко наистина четеше мислите му.
Джейк се върна в палатката. Бени спеше дълбоко. Джейк погледна другото момче — по-голямо на години, но по-малко в много по-важни отношения — и прехапа устни. Не искаше да навлича на баща му неприятности. Освен, ако не се наложи.
Легна си и се зави с одеялото. Никога не се беше чувствал толкова несигурен за толкова много неща и му се плачеше. До сутринта не можа да мигне.
ОСМА ГЛАВА
Магазинът на Тук; неоткритата врата
През първия половин час, след като тръгнаха от „Рокинг Б“, Роланд и Джейк яздиха в мълчание на изток към малките стопанства. Роланд се досещаше, че момчето е намислило нещо важно; личеше от изражението му. Въпреки това Стрелеца се изненада, когато Джейк стисна юмрук, допря го до гърдите си над сърцето и каза:
— Роланд, преди да се съберем с Еди и Сузана, може ли да поговоря с теб дан-дин?
„Мога ли да открия сърцето си пред теб?“ — това означаваше изразът, но подтекстът бе още по-сложен. Думите бяха останали от времето преди Артур Елд, или поне така твърдеше Ваней. Означаваха да споделиш пред своя дин някакъв нерешим емоционален проблем, обикновено свързан с любов. Когато го направи, човек приемаше безпрекословно и незабавно да стори онова, което му каже динът. Джейк Чеймбърс със сигурност нямаше любовен проблем — освен ако не се беше влюбил ненадейно в красивата Франсин Тавъри, — а и откъде всъщност беше научил този израз?
Момчето го гледаше с големи очи и тържествено изражение, което никак не му харесваше.
— Дан-дин… откъде си чул това, Джейк?
— Отникъде. Предполагам, че съм го научил телепатично от теб. Не се опитвам да проникна в съзнанието ти, но понякога хващам такива неща. През повечето време не е нищо съществено, но научавам някои изрази.
— Както гаргите и ръждивчетата събират лъскави предмети от земята.
— Може да се каже.
— Какво друго си научил? Кажи ми няколко израза.
Джейк го погледна смутено:
— Не си спомням много. Дан-дин означава да отворя сърцето си пред теб и да постъпя както ми кажеш.
Беше по-сложно, но момчето бе схванало същността.
Роланд кимна. Слънцето галеше лицето му. Показаното от Маргарет Айзенхарт го беше успокоило, по-късно бе провел плодотворна среща с баща и и беше спал добре за пръв път от доста време.
— Да.
— Да видим… Има каж-и-ми, което означава, струва ми се, да клюкариш някого. Лесно съм го запомнил, защото звучи познато.
Роланд се засмя. Всъщност изразът беше „каземей“, но Джейк го бе запомнил по звучене. Това го изненада. Напомни му да пази най-съкровените си мисли. Имаше как да се постигне, слава на боговете.
— Има даш-дин, което е някакъв религиозен водач. Тази сутрин си го помисли… мисля, че за онзи стар манихеец. Той даш-дин ли е?
Роланд кимна: