— Яж си кашата, госпожичке — предупреди я Заля. — Трябват ти сили, когато простираш.
— Ма-мооо, защооо аааз!
Еди погледна Сузана и и намигна. Тя му отвърна със същото; всичко беше наред.
Е, беше поскитала през нощта. Беше похапнала. Бе заровила остатъците. Да, трябваше да направят нещо за тази бременност. Без съмнение. Само че — когато му дойде времето. През деня мисълта, че Сузана би могла да нарани дете, му се струваше абсурдна.
— Хайл, Роланд, Джейк — поздрави Заля от верандата и Еди се обърна към нея.
Тя направи реверанс.
Роланд свали учтиво шапката си, после си я сложи и попита:
— Сай, подкрепяш ли съпруга си за противопоставянето срещу Вълците?
Тя въздъхна, но в очите и се четеше увереност:
— Да, Стрелецо.
— Искаш ли помощ от нас?
Роланд зададе въпроса с нормален тон, почти между другото, но сърцето на Еди подскочи, а Сузана стисна силно ръката му. Това беше третият въпрос, най-важният, и той не го задаваше на едрите земевладелци в Кала или на богатия търговец. Задаваше го на тази обикновена селянка със скромно вързана коса, напукани и загрубели ръце и избеляла престилка. И така трябваше да бъде. Защото душата на Кала Брин Стърджис беше в петдесетината дребни стопанства като това. Нека Заля Джафърдс да говори от името на всички. Защо не, по дяволите?
— Искам и благодаря — простичко отвърна тя. — Светият Господ и Исус Човека да ви благословят.
Роланд кимна небрежно:
— Маргарет Айзенхарт ми показа нещо.
— Така ли? — попита Заля и се усмихна леко.
Тян излезе иззад ъгъла; изглеждаше уморен и потен, макар че беше едва девет часът. През рамо носеше изтъркана конска сбруя. Той поздрави Роланд и Джейк и прегърна жена си през кръста.
— Да, и ми разказа легендата за Господарката Оризия и Сивия Дик.
— Хубава приказка — отбеляза Заля.
— Така е. Ще говоря направо, сай. Готова ли си да се присъединиш към нас с чинията си, когато му дойде времето?
Тян се ококори. Отвори уста и пак я затвори. Погледна жена си, сякаш е получил велико прозрение.
— Да — отвърна Заля.
Тян пусна сбруята на земята и прегърна жена си. Тя се притисна до него за момент, после пак се обърна към Роланд и приятелите му. Стрелеца се засмя. Еди почувства леко замайване, както винаги в такива случаи.
— Добре. Ще научиш ли Сузана да хвърля?
Заля замислено погледна гостенката:
— Ще се справиш ли?
— Не знам — отвърна Сузана. — Толкова ли е наложително, Роланд?
— Да.
— Кога, Стрелецо? — попита Заля.
Роланд се замисли:
— След три-четири дни, ако всичко върви добре. Ако не и се удава, ще ти изпратя Джейк.
Момчето подскочи.
— Мисля, че ще се справи — продължи Роланд. — Не съм виждал стрелец, който не може да усвои ново оръжие за няколко дни. Трябва да имам поне един, който може или да хвърля чиния, или да стреля с ба, защото четиримата имаме само два револвера и един пистолет. Освен това чинията ми харесва. Много ми харесва.
— Ще я науча на каквото мога — обеща Заля и смутено погледна Сузана.
— Тогава след девет дни ти, Маргарет, Росалита Муньос и Сейъри Адамс ще дойдете у Стареца и ще покажете на какво сте способни.
— Имаш ли план? — попита с надежда Тян.
— Тогава вече ще имам.
Тръгнаха към града в редица, един до друг, но когато Източният път пресече друг, опънал се от север на юг, Роланд се отдели от спътниците си.
— Тук ще ви оставя за малко. — Посочи на север към хълмовете. — На два часа оттук е селището, наречено от скитащите хора Манихейска Кала. Там ще се срещна с Хенчик.
— Техния дин — отбеляза Еди.
Роланд кимна:
— В планината на около час от манихейското селище има няколко изоставени мини и много пещери.
— Мястото, което посочи на картата на близнаците Тавъри, това ли? — попита Сузана.
— Не но и то е наблизо. Сега ме интересува една пещера, която наричат Портала. Ще чуем за нея довечера, когато Калахан довърши разказа си.
— Той ли ти го каза, или е предчувствие? — поинтересува се Сузана.
— Знам от Хенчик. Говорихме за нея снощи. Разказа ми и за отеца. Мога да ви предам какво ми каза, но по-добре да го чуем лично от Калахан. Във всеки случай пещерата е много важна за нас.