— Мога да приема такова обръщение от някой изкуфял дъртак — изсъска тя, — но не и от теб. Ако още веднъж ме наречеш мургавелка, тлъста свиньо, ще ти изтръгна езика и ще ти го завра в задника.
— Моля за прошка! — промълви Тук; по лицето му избиха едри капки пот. — Моля за прошка, наистина!
— Добре — каза Сузана и го пусна. — Сега ще излезем да поседнем пред магазина, защото пазаруването е уморителна работа.
Пред магазина на Тук нямаше статуетки на пазители на Лъча, както в Меджис според разказите на Роланд, но на верандата бяха наредени двайсетина стола. По стъпалата имаше чучела в съответствие с традицията за този сезон. Тримата ка-другари на Роланд излязоха и седнаха. Ко легна в краката на Джейк, покри муцуната си с лапи и заспа. Еди посочи с палец над рамото си към Ибън Тук:
— Жалко, че Дета Уокър я няма да свие туй-онуй от този задник.
— Не си мисли, че не се изкушавах — отбеляза Сузана.
— Идват някакви хора — предупреди Джейк. — Май ще искат да разговарят с нас.
— Разбира се, че ще искат — отвърна Еди. — Нали затова сме тук. — Усмихна се чаровно и добави шепнешком: — Запознайте се със стрелците, почтени граждани. Ком-ком-комала, стрелба ще има-ла.
— Затваряй си плювалника, бе, зевзек — засмя се Сузана.
„Тия са луди“ — помисли си Джейк. Но ако той правеше изключение, защо също се смееше?
Хенчик Манихееца и Роланд от Гилеад обядваха в сянката на висока скала; ядяха студено пилешко и ориз, завити в плоски питки, и пиеха ябълково вино. Хенчик бе произнесъл кратка молитва към Силата и Отвъдното, после и двамата се умълчаха. Това се понрави на Роланд. Старецът беше отговорил утвърдително на най-важния въпрос.
Когато приключиха обяда, слънцето вече се беше скрило зад високите скали. Те тръгнаха по сенчеста пътека, прекалено тясна за конете, които бяха оставили в една горичка по-надолу. Пред тях се стрелкаха гущерчета и се шмугваха между камъните.
Сенчесто или не, тук бе горещо като в ада. След малко повече от километър постоянно изкачване Роланд вече се задъхваше и често бършеше потта с кърпичката си. Хенчик, който изглеждаше около осемдесетте, вървеше напред, без да спира. Дишаше леко, сякаш се разхождаше в градската градина. Беше оставил наметалото си, но по ризата му не личаха петна от пот.
Излязоха зад един завой на пътеката и за миг пред тях се откри гледка на север и запад. Роланд видя големите сивкави петна на пасищата. Кравите, пръснали се по тях, приличаха на играчки. На юг и изток зеленината се дължеше на близостта на реката. Роланд видя Кала и дори големия лес, от който бяха дошли, далеч на запад. Тук ги лъхна лек бриз, толкова хладен, че Стрелеца затаи дъх. Въпреки това той жадно вдиша свежия въздух, ухаещ на добитък, ниви, река и ориз, ориз, много ориз.
Хенчик свали широкополата си плоска шапка и затвори очи, сякаш унесен в мълчалива молитва. Вятърът развя косата му и игриво раздвои дългата до кръста брада. Останаха така няколко минути. После старецът отново сложи шапката си и се обърна към Роланд:
— Как мислиш, че ще дойде краят на света, Стрелецо? С огън или с лед?
След кратко замисляне Роланд отговори:
— Нито с едното, нито с другото. По-скоро с мрак.
— Така ли казваш?.
— Да.
Хенчик се замисли за миг, после се обърна и продължи по пътеката.
Роланд изгаряше от нетърпение да стигнат целта на пътуването си, но докосна манихееца по рамото. Беше дал обещание.
— Снощи преспах у една от блудните. Нали така наричате онези, които са напуснали ка-тета ви?
— Да, говорим за блудни, но не и за ка-тет. Думата ни е позната, Стрелецо, но не означава нищо за нас.
— Във всеки случай, трябва…
— Във всеки случай, си спал в „Рокинг Б“ у Вон Айзенхарт и нашата дъщеря Маргарет. И тя ти е показала как хвърля чинията. Не засегнах тази тема при разговора ни снощи, защото знаех много добре какво е станало. Освен това имахме други, по-важни въпроси за обсъждане. Пещерите например.
— Така е.
Роланд се опита да скрие изненадата си. Явно не успя, защото Хенчик кимна и устните му, едва видими в брадата, се изкривиха в лека усмивка.
— Манихейците имат начини да научават такива неща, Стрелецо. Винаги са имали.
— Можеш да ме наричаш Роланд.
— Не.
— Тя ме помоли да ти предам, че Маргарет от клана Редпат е щастлива със съпруга си.