— Не трябва ли да ти помогна за вечерята? — попита Сузана и се прозина.
— Сейъри Адамс ще ми помогне, освен това няма да готвя нищо особено. Хайде, вървете. Починете си. Личи си, че сте съсипани.
Джейк влезе в килера, напи се добре, сипа вода в една паничка за Ко и отиде в спалнята на Калахан. Чувстваше се неудобно да спи тук със скункса си, но пухкавите завивки сякаш го викаха. Той остави паничката на пода и Ко започна тихо да лочи. Джейк се съблече по бельо, легна и затвори очи.
„Сигурно няма да мога да заспя — помисли си. — Още като малък ненавиждах следобедния сън.“
След по-малко от минута вече леко похъркваше. Ко също бе заспал на пода с муцуна, заровена под лапите.
Еди и Сузана седнаха един до друг на леглото в спалнята за гости. На Еди още не му се вярваше: не само щеше да спи, ами щеше да спи в истинско легло. Невиждан разкош. Не искаше нищо друго, освен да легне, да прегърне Сузана и да затвори очи, но преди това поне трябваше да се съблекат. През целия ден го беше глождила една мисъл.
— Сюз, дядото на Тян…
— Не ме интересува — сряза го тя.
Той изненадано вдигна вежди, макар че трябваше да се досети.
— И до това ще стигнем, но сега съм уморена. Спи ми се. Разкажи на Роланд или на Джейк, но мен не ме занимавай. Засега. — Тя се вгледа в очите му. — Чуваш ли?
— Чувам те много добре.
— Казвам благодаря, много, много.
Той се засмя, прегърна я и я целуна.
Скоро спяха дълбоко, прегърнати и допрели чела. Светъл четириъгълник бавно пълзеше по телата им, докато слънцето клонеше към залез. Спускаше се към истинския запад, поне засега. Роланд също го забеляза, докато яздеше бавно към дома на Стареца, отпуснал нозе край хълбоците на коня, за да облекчи болката.
Росалита излезе да го посрещне.
— Хайл, Роланд. Дълги дни и спокойни нощи.
Той кимна:
— Двойно повече за теб.
— Чух, че може би ще поискаш някои от нас да хвърлят чиния срещу Вълците, когато дойде времето.
— Кой ти каза?
— О…, едно птиченце.
— Аха. Ти съгласна ли си? Ако те помоля?
Тя се озъби:
— Няма нищо по-приятно за мен. — Гримасата и премина в нормална усмивка. — Макар че с теб може би мога да изживея удоволствие, което се доближава. Искаш ли да видиш малката ми къщурка, Роланд?
— Да. А ти ще ме разтъркаш ли пак с вълшебния си мехлем?
— Да те търкам ли искаш?
— Да.
— Силно или леко?
— Чувал съм, че по малко от двете помага при болки в ставите.
Тя се замисли, после избухна в смях и го хвана за ръката:
— Хайде. Докато слънцето свети и това малко кътче от света още спи.
Той се подчини с готовност. Намери скрито изворче сред нежен мъх и там се ободри.
Калахан се прибра около пет и половина точно когато Еди, Сузана и Джейк се събуждаха. В шест часа Росалита и Сейъри Адамс сервираха зеленчуци и студено пилешко на верандата. Роланд и приятелите му ядоха лакомо; Стрелеца си досипа не два, а три пъти. Калахан, от друга страна, само ровеше храната в чинията си. Тенът му придаваше вид на здрав човек, но не можеше да скрие тъмните кръгове под очите му.
Когато Сейъри — весела, червендалеста жена, дебела, но пъргава — донесе десерта, отецът само поклати глава.
Когато на масата останаха чашите и кафеникът, Роланд извади тютюна си и вдигна вежди.
— Давай — подкани го Калахан. — Роузи, донеси му нещо, в което да тръска!
— Хайде, отче, мога да те слушам цял ден — каза Еди.
— Аз също — добави Джейк.
Калахан се усмихна:
— Готов съм, момчета.
Наля си половин чаша кафе. Росалита донесе на Роланд глинена паничка за пепелта. Когато тя се отдалечи, Стареца започна:
— Трябваше да довърша разказа си вчера. Цяла нощ се мятах в леглото, докато обмислях как да ви представя останалото.
— Ще ти помогне ли, ако ти кажа, че вече отчасти го знам? — попита Роланд.
— Вероятно не. Хенчик те е завел при Пещерата на портала, нали?
— Да. Каза, че на говорещата машина имало някаква песен и ти си се просълзил, когато си я чул. За тази, за която ни спомена вече, ли става дума?
— „Някой спаси живота ми тази нощ“, да. Казвам ви, ужасно странно ми беше да седя в бараката на манихейците в Кала Брин Стърджис, да гледам към мрака на Тъндърклап и да слушам Елтън Джон.