— Чакай, чакай — прекъсна го Сузана. — Давай подред, отче. Бяхме стигнали до Сакраменто през 1981, когато си прочел във вестника, че така наречените Братя Хитлер накълцали приятеля ти. — Обърна се към Еди и Джейк: — Трябва да отбележа, господа, че нямате голям напредък срещу престъпността от последното ми пребиваване в Америка.
— Не обвинявай мен — оправда се Джейк. — Аз бях още ученик.
— Аз пък бях друсан до козирката — измънка Еди.
— Добре, аз приемам упрека — каза Калахан и всички се засмяха.
— Да чуем края на разказа ти — подкани го Роланд. — Може би тази нощ ще спиш по-спокойно.
— Може би. — След кратка пауза Калахан поде: — Спомените ми от болницата (каквито може би остават у всеки) са свързани главно с миризмата на белина и шума на апаратите. Най-вече с апаратите. Постоянното пиукане. Такъв шум издават само уредите в пилотската кабина на самолетите. Веднъж питах един пилот и той ми каза, че е от навигационните устройства. Онази нощ си помислих, че в едно интензивно отделение се извършва дяволски много навигация.
Докато работех в „Дом“, Роуан Магръдър беше ерген, но предположих, че това се е променило, защото в стаята му имаше някаква жена, която четеше вестник. Добре облечена, с хубав костюм, панталон и ниски обувки. Не се притеснявах да и се покажа; бях се измил, сресал и не бях близвал алкохол от Сакраменто. Когато обаче се изправихме лице в лице, всичко се провали. Блъснах се в касата на вратата, жената се обърна и цялото ми самообладание се изпари. Отстъпих крачка и се прекръстих. За пръв път, откакто с Роуан бяхме посетили Лупе в същото отделение. Досещате ли се защо?
— Разбира се — отвърна Сузана. — Защото пъзелът се е подредил. Пъзелът винаги се подрежда. Едно и също нещо се повтаря до безкрай. Просто не знаем какви ще са рисунките.
— Или не ги разбираме — добави Еди.
Калахан кимна:
— Сякаш гледах Роуан, но с руса коса и цици. Негова близначка. Засмя се. Попита ме дали съм си помислил, че виждам призрак. Почувствах се… неестествено. Като че бях по паднал в поредния от онези други светове, почти като реалния (ако има такъв), но не съвсем. Изпитах безумното желание да извадя портфейла си и да проверя кой е на банкнотите. Не беше само заради приликата, а и заради смеха и. Да седи до мъжа, който имаше нейното лице (ако му беше останало някакво под тези превръзки), и да се смее.
— Добре дошъл в стая 19 на болница „Тодаш“ — измърмори Еди.
— Моля?
— Искам само да кажа, че чувството ми е познато, Дон. На всички ни е познато. Продължавай.
— Представих се и попитах дали мога да вляза. В този момент си помислих за Барлоу, вампира. Помислих си: „Трябва да ги поканиш само първия път. После започват сами да идват.“ Тя ме покани да вляза. Каза, че дошла от Чикаго, за да бъде с него в „последните му мигове“, както сама се изрази. После: „Познах ви веднага щом ви видях. Заради белега на ръката ви. В писмата си Роуан твърдеше, че сте били свещеник в другия си живот. Постоянно говореше за другия живот на хората, тоест преди да започнат да пият, да взимат наркотици, да се побъркат или и трите едновременно. Този бил дърводелец в другия си живот. Онази била фотомодел. Прав ли е бил за вас?“ И всичко това с такъв любезен глас. Сякаш си бъбрехме на чашка. А Роуан лежеше там, целият бинтован. Ако носеше тъмни очила, щеше да прилича на Клод Рейнс в „Невидимия“.
Влязох, Казах, че някога съм бил свещеник, но че това вече е минало. Тя протегна ръка. Аз и подадох моята. Защото, разбирате ли, помислих си…
Той и подава ръка, защото си мисли, че тя иска да се ръкува с него. Любезният глас го е подлъгал. Не осъзнава, че Роуена Магръдър Роулингс всъщност вдига ръка, не я подава. Отначало дори не усеща плесницата, толкова силна, че кара ухото му да звъни, а лявото му око се насълзява. Помисля си, че внезапната топлина, която усеща в лявата си буза, се дължи на алергична реакция или на стрес. Тя се нахвърля върху него и лицето и, толкова поразително напомнящо Роуановото, се облива със сълзи.
— Хайде, погледни го. Защото знаеш ли какво? Това е другият живот на брат ми! Единственият, който му остава! Приближи се и го разгледай добре. Те са изболи очите му, отрязали са едната му буза — можеш да видиш зъбите му през нея, отрепка! Полицията ми показа снимки. Не искаха, но аз ги принудих, Проболи са го в сърцето, но с това лекарите се справиха. Той умира заради черния дроб. Проболи са и него и той умира.