— Стига! — изръмжава на партньора си. — На улицата сме, мамка му!
Въпреки че болката го раздира, Калахан се замисля за абсурдността на ситуацията: оказва се, че Джордж е шефът, не Лени. Джордж е по-умният от двамата. Изобщо не е по Стайнбек.
Изведнъж, отдясно, се чува тананикане. Отначало той си мисли, че камбаните звънят, но тананикането е приятно. И силно. Джордж и Лени го чуват. И не им харесва.
— К’во е туй? — пита Лени. — Чу ли нещо?
— Не знам. Да се чупим. И не му барай топките. После можеш да ги мачкаш колкото си искаш, но сега ми помогни.
Те го хващат за двете ръце и го повличат по Второ Авеню. Високата дървена ограда остава от дясната им страна. Мелодичното тананикане идва от другата страна.
„Ако успея да се прехвърля през оградата, всичко ще се оправи“ — мисли си Калахан. Там има нещо, могъщо и прекрасно. Те няма да посмеят да се приближат.
Това е много хубаво, но той се съмнява, че ще успее да прескочи триметровата ограда, дори тестисите му да не изпращаха раздиращи морзови сигнали от болка и да не се подуваха. Неочаквано той се навежда и повръща гореща струя полусмляна храна върху ризата и панталоните си. Чувства как се стича по тялото му, топла като урина.
Насреща вървят две млади двойки. Двамата мъже са едри, вероятно могат да пометат улицата с Лени и да пребият Джордж, но изглеждат отвратени и бързат да дръпнат любимите си далеч от Калахан.
— Просто е пийнал повече от необходимото — обяснява с добронамерена усмивка Джордж. — Случва се и в най-добрите семейства.
„Това са Братята Хитлер! — иска да изкрещи Калахан. — Това са Братята Хитлер! Извикайте полиция!“ Разбира се, нищо не излиза от устата му, както във всички подобни кошмари, и скоро двете двойки ги отминават. Джордж и Лени отново помъкват Калахан по Второ Авеню между Четирийсет и шеста и Четирийсет и седма улица. Краката му едва докосват бетона. Хамбургерът от „Пуф-паф“ е размазан по ризата му и изпуска пара. Той дори надушва миризмата на горчицата.
— Дай да видя ръката му — казва Джордж малко преди следващата пресечка и когато Лени хваща лявата ръка на Калахан, изръмжава: — Не тази, бе, тъпако, другата.
Лени вдига дясната ръка на Калахан, който не може да му се противопостави. Коремът му е като пълен с нагорещен асфалт. Стомахът му сякаш се е вдигнал в гърлото му и трепери като уплашено животинче. Джордж, поглежда белега на ръката му и кимва:
— Този е. Никога не пречи да провериш. Хайде, мърдай, отче. Алилуя!
Стигат Четирийсет и седма. Отпред се виждат ярки светлини: „Дом“. Калахан дори зърва няколко прегърбени силуета, мъже, които стоят на ъгъла, разговарят и пушат.
„Някои може би дори ме познават — мисли си объркано. — По дяволите, сигурно ме познават.“
Те обаче не продължават натам. Малко след Второ по посока на Първо Авеню Джордж завлича Калахан във входа на един изоставен магазин с табелка: ПРОДАВА СЕ/ ДАВА СЕ ПОД НАЕМ. Лени се суети след тях като кученце.
— Ще те шибам, педалче! — нарежда той. — Заклали сме хиляди като теб и ще капичнем още милион, преди да ни пипнат, можем да накълцаме всеки негър, дори да е як като горила, както се пее в песента, която съчинявам, наречена „Убийте всички негри и педали“, когато я свърша, ще я пратя на Мърл Хагард, той е върхът, точно той каза на всички хипита да му цунат задника, шибаният Мърл е истински американец, знаеш ли, че имам, „Мустанг 380“ и пищака на Херман Гьоринг, а, педалче?
— Млъквай, бе, малоумник — срязва го Джордж, но звучи разсеяно.
Извадил е голяма връзка ключове и се е съсредоточил в търсенето на ключ за празния магазин.
Калахан си мисли: „За него бръщолевенето на Лени е като радио, което постоянно свири в някой магазин или ресторант. Той дори не осмисля думите му, пропуска ги покрай ушите си.“
— Така е, Норт! — не се отказва Лени. — Имам шибания пищак на шибания Гьоринг, истина е, и с него мога да ти прасна шибаните топки, защото много добре знаем какво искат да направят педалите като теб и негрите с тази страна, нали така, Норт?
— Нали ти казах да не споменаваме имена — изръмжава Джордж/Норт, но го казва просто, за да се заяде и Калахан знае защо: той никога няма да може да каже имената им на полицията, не и ако направят с него онова, което са замислили.
— Извинявай, Норт, но точно педалите, негрите и шибаните еврейски ентелегенти прецакват страната ни, мисли си за това, когато изтръгвам шибаните ти топки от шибания ти скротум, педалче…