— Топките и скротумът са едно и също, празноглавецо! — поучително казва Джордж/Норт. — Бинго!
Вратата се отваря. Джордж/Норт блъска Калахан вътре. Помещението е празно и мирише на белина, сапун и нишесте. От стените стърчат дебели кабели и тръби. На места личат по-светли петна, където са стояли перални машини и сушилни. На пода е захвърлена табелка, чийто надпис едва се чете: ПЕРАЧНИЦА „ТЪРТЪЛ БЕЙ“, СЪС ИЛИ БЕЗ НАША ПОМОЩ, ТУК ВСИЧКО СЕ ОЧИСТВА!
„Да, и мен ще очистят“ — мисли си Калахан. Обръща се към престъпниците и с изненада вижда, че Джордж/ Норт е насочил пистолет срещу него. Това не е пищакът на Херман Гъоринг, а евтин 32-калибров, какъвто може да се купи от всеки оръжеен магазин, но пак върши работа. Джордж/Норт разкопчава раницата си, без да сваля очи от Калахан — движенията му говорят за дългогодишен опит, — и изважда руло тиксо. Калахан си спомня една мисъл на Лупе, че без тиксо Америка ще загине за броени дни. Беше го нарекъл „тайното оръжие“. Джордж/Норт подава рулото на Лени, който доприпква до Калахан със същата насекомска походка.
— Сложи си ръцете зад гърба, педалче — нарежда дребосъкът.
Калахан не се подчинява.
Джордж/Норт размахва пистолета:
— Хайде, или ще ти изпратя един куршум в корема, отче. Не си чувствал такава болка, гарантирам ти.
Калахан се подчинява. Няма избор.
Лени отива зад гърба му и заповядва:
— Събери ги, педалче. Не знаеш ли как се прави? Не си ли гледал филми?
Закисква се като обезумял.
Калахан събира китките си. Лени изръмжава от усилие, докато развива тиксото, и започва да омотава ръцете му зад гърба. Калахан стои неподвижно и вдишва миризмата на прах, белина и по някаква причина успокоителния аромат на омекотител за дрехи.
— Кой ви нае? — пита той. — Подлеците ли?
Джордж/Норт мълчи, но на Калахан му се струва, че вижда леко потрепване на очите му. По улицата навън се стрелкат коли. Минават неколцина пешеходци. Какво ще стане, ако закрещи? Отговорът му е известен. В Библията пише, че жрецът и левитът отминали ранения, без да чуят стоновете му, „но един самарянин… се смилил над него“. Калахан има нужда точно от такъв добър самарянин, но в Ню Йорк те не са в изобилие.
— Очите им червени ли бяха, Норт?
Клепачите на Норт отново потрепват, но пистолетът продължава да сочи корема на Калахан.
— Луксозни коли ли караха? Познах, нали? Колко мислите, че ще оцелеете, след като…
Лени отново го хваща за топките, стиска ги, извива ги, дърпа ги.
Калахан изкрещява, причернява му. Краката му омекват и той се свлича на колене.
— И той ПАДА! — възторжено крещи Лени. — Муха без-глава Али ПАДА! БЕЛИЯТ ВЕЛИКАН РАЗМАЗВА МАЗНАТА ЧЕРНИЛКА КАТО МУХА! НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!
Имитира спортния коментатор Хауард Коузъл, и то толкова сполучливо, че въпреки болката на Калахан му става смешно. Той чува ново скърцане и дребосъкът започва да омотава глезените му.
Джордж/Норт изважда голяма раница от ъгъла. Отваря я и измъква фотоапарат за моментни снимки. Навежда се над Калахан, блесва ослепителна светлина. След това Калахан вижда само огромно синьо петно и неясни сенки около него. Оттам чува гласа на Джордж/Норт:
— Напомни ми да го снимам след това. Искат да видят как сме се справили.
— Да, Норт, добре!
Дребосъкът сякаш е полудял от възбуда и Калахан разбира, че истинската болка тепърва ще започне. Спомня си една стара песен на Дилън, „Наближава страшна буря“, и си мисли, че много добре пасва на ситуацията, по-добре от „Някой спаси живота ми тази нощ“.
Усеща миризма на доматен сос и чесън. Някой е вечерял италианска храна, вероятно докато Калахан е бил в болницата. Над него се надвесва неясен силует.
— Няма значение кой ни е наел — казва Джордж/Норт. — Важното е, че ни е наел, а ти си същият педал и защитник на чернилките като Магръдър. Братята Хитлер се разправят точно с такива нищожества като теб. През повечето време работим за чест и слава, но не се отказваме и от някой и друг кинт, като всеки истински американец. — След кратко замисляне добавя абсурдното: — Ние сме много популярни в Куинс, да знаеш.
— Майната ви — изсъсква Калахан и дясната половина на лицето му се раздира от болка.
Лени го е изритал с подкованата си обувка и по-късно ще се окаже, че му е строшил челюстта на четири места.
— Хубава работа! — долита гласът на Лени сякаш от някаква безумна вселена, където Господ е пукнал и лежи вмирисан на пода на опустошения Рай. — Така ли говори един свещеник? — После гласът му става писклив като на разглезено дете: — Дай на мен, Норт! Хайде, дай на мен! Искам аз да го направя!