— Не — отсича Джордж/Норт. — Аз издълбавам свастиките на челата, ти винаги ги прецакваш. Мога да ти оставя онези на ръцете, става ли?
— Той е вързан! Ръцете му са покрити с това шибано…
— След като го убием — обясни Джордж/Норт с ужасяващо търпелив глас. — Когато умре, ще развием тиксото от ръцете му и…
— Норт, моля те/ Ще правя както кажеш. И слушай! — В гласа на Лени прозвучава радост като при внезапно гениално хрумване. — Слушай какво! Ако видиш, че ще го прецакам, просто ми казваш и аз спирам! Моля те, Норт! Моля!
— Е… — Калахан е чувал този тон и преди; грижовен баща, който не може да откаже нищо на любимото си, макар и бавно развиващо се дете. — Добре.
Зрението му се прояснява и той горчиво съжалява за това. Лени изважда фенерче от раницата. Двамата си предават инструментите. Джордж насочва фенерчето към бързо подуващото се лице на жертвата си. Калахан присвива очи. Погледът му е достатъчно ясен, за да види как Лени размахва скалпел.
— Супер! — възбудено крещи дребосъкът. — Супер ще стане!
— Гледай да не го оплескаш — предупреждава Джордж.
Калахан се замисля: „Ако беше филм, кавалерията щеше да се появи сега. Или ченгетата. Или шибаният Шерлок Холмс с машината на времето на Х. Г. Уелс.“
Лени коленичва пред него (възбуденият му член личи през панталоните) и кавалерията не идва. Той се навежда със скалпел в ръка и ченгетата не се появяват. Той не мирише на доматен сос и чесън, а на пот и цигари:
— Чакай малко, Бил — казва Джордж/Норт. — Хрумна ми нещо. Нека първо ти го начертая. Имам химикалка в джоба.
— Зарежи това — прошепва Лени/Бил.
Посяга със скалпела. Калахан вижда треперещото Острие, отразяващо възбудата на дребосъка, после то изчезва от погледа му. Нещо студено се допира до челото му, после става горещо, но Шерлок Холмс не се появява. В очите му потича кръв и го заслепява, но на помощ не му се притичва нито Джеймс Бонд, нито Пери Мейсън, Травис Макги, Еркюл Поаро или шибаната мис Марпъл.
Издълженото бледо лице на Барлоу изниква в съзнанието му. Косата на вампира прилича на ореол. Барлоу се пресяга към него: — Ела, лъжлив свещенико, познай истинската вяра. Той чува глухия звук от счупването на кръстчето от майка му.
— Ти си малоумен, бе! — изръмжава Джордж/Норт. — Това не е свастика, а кръст/ Дай на мен!
— Стига, бе, Норт, остави ме, още не съм свършил! Те се сборичкват над него като деца, тестисите му горят от болка, челюстта му пулсира, зрението му е замъглено от кръв. По дяволите всички безумни спорове дали има Бог! Исусе, виж: го само! Виж го! Как може да има съмнение? В този момент се появява кавалерията.
— Какво точно имаш предвид? — попита Роланд. — Искам да чуя тази част много добре, отче.
Още седяха на верандата, но вечерята беше свършила, слънцето бе залязло и Росалита беше донесла свещи. Калахан бе прекъснал разказа, за да я покани да седне при тях. По прозореца на верандата пърхаха насекоми, привлечени от светлината.
Джейк прочете мислите на Стрелеца. Не се сдържа и сам зададе въпроса:
— Ние ли бяхме кавалерията, отче?
Роланд се стресна, после се усмихна.
Калахан ги изгледа изненадано:
— Не. Не мисля.
— Не си ги видял, нали? — попита Роланд. — Не си видял кой те е спасил.
— Както ви казах, Братята Хитлер имаха фенерче. Истина е. Но другите, кавалерията…
Които и да са, те носят прожектор. Изоставената перачница се изпълва със светлина, по-ярка от светкавицата на евтиния фотоапарат и за разлика от нея тя е постоянна. Джордж/Норт и Лени/Бил закриват очи. Калахан би сторил същото, ако ръцете му не бяха омотани с тиксо зад гърба.
— Норт, хвърли пистолета! Бил, хвърли скалпела!
Гласът, идващ откъм яркото сияние, е страшен, защото говорещият е уплашен. Това е глас на човек, готов на всичко.
— Ще броя до пет и ако не се подчините, ще ви застрелям като кучета.
Започва да брои, но не бавно, а с главозамайваща скорост:
— Днодветричетри…
Притежателят на гласа иска да стреля, той бърза за нещо и иска да приключва вече с тези формалности. Джордж/Норт и Лени/Бил нямат време за мислене. Те хвърлят оръжията и при падането си пистолетът изгърмява. Калахан няма представа къде отива куршумът. Може дори да го е улучил. Нямаше ли да го усети в този случай? Съмняваше се.