— Мисля, че да. Ето какво мога да ти кажа със сигурност: независимо как стоят нещата във вашия отряд, в ка-тета, това трябва да остане в пълна тайна от жителите на Кала Брин Стърджис. Засега нещата вървят във ваша полза. Но ако се разчуе, че тъмнокожата жена може би е бременна с демонче, хората тутакси ще се отдръпнат. Начело с Ибън Тук. Знам, че в крайна сметка ще вземеш решение според преценката си за нуждите на Кала, но четиримата не можете да се справите сами с Вълците, независимо колко способни стрелци сте. Работата е твърде много. Нямаше нужда да му отговаря. Калахан беше прав.
— От какво се боиш най-много? — попита отецът.
— От разпадането на нашия тет.
— Това ще стане, ако Мия вземе в своя власт общото им тяло и се отдели, за да роди, нали така?
— Ако се случи в неподходящо време, ще е лошо, но пак можем да се справим. Ако Сузана се върне. В нея обаче расте истинско зло. Почти съм сигурен, че първата му работа ще е да убие майката.
— Разпадането на тета — измърмори Калахан. — Не смъртта на приятелката ти. Чудя се дали приятелите ти знаят що за човек си, Роланд.
— Знаят — отсече Стрелеца.
— Какво искаш от мен?
— Първо да ми отговориш на един въпрос. Разбирам, че Росалита знае някои знахарски тайни. Дали може да изроди дете, преди да му дойде времето? И ще има ли куража да направи такова нещо?
Всички трябваше да присъстват на това — двамата с Еди, също Джейк, което никак не му харесваше. Защото онова, което растеше в нея, вече бе доста голямо и дори преждевременно родено, можеше да е опасно. „А времето за раждане вероятно е близо — помисли си. — Не съм съвсем сигурен, но го чувствам. Чувствам…“
Мислите му бяха прекъснати от изражението на Калахан: на ужас, отвращение и гняв.
— Росалита никога не би сторила такова нещо! Помни добре думите ми. По-скоро би умряла.
— Защо? — попита объркано Роланд.
— Защото е католичка!
— Не разбирам.
Калахан видя, че Стрелеца наистина не разбира, и яростта му попремина.
— Това е аборт.
— Да, и какво?
— Роланд… Роланд!
Калахан наведе глава. Когато след минута я вдигна, изражението му бе каменно.
— Моята вяра разделя греховете на два вида: простими, които са приемливи за Господ, и смъртни. Абортът е смъртен грях. Това е убийство.
— Отче, тук става дума за демон, не за човешко същество.
— Според теб. Това е работа на Господ, не моя.
— Ами ако я убие? Същото ли ще кажеш?
Роланд не беше чувал притчата за Пилат Понтийски и Калахан знаеше добре това. Отговорът му обаче бе твърд:
— Ти ли ще ме поучаваш? Който поставя целостта на ка — тета си над живота на приятелката си! Позор за теб. Позор.
— Моята мисия, мисията на ка-тета ми, е Тъмната кула. Спасението не само на този свят, не само на тази вселена, а на всички вселени. На цялото битие.
— Не ме интересува. Не може да ме интересува. Слушай сега, Роланд, син на Стивън, чуй ме много добре. Слушаш ли?
Роланд въздъхна:
— Казвам благодаря.
— Роза няма да направи аборт. В града има други, които могат, не се съмнявам — дори на място, където на всеки двайсет години чудовища отвличат половината деца, тези нечестиви умения са запазени, — но ако отидеш при някого от тях, можеш да се откажеш от борбата срещу Вълците. Кала Брин Стърджис ще се настрои срещу вас.
Роланд го изгледа удивено:
— Макар да знаеш, че можем да спасим стотици деца? Човешки деца, чиято първа задача на белия свят няма да е изяждането на майките им? Калахан продължи, сякаш не го бе чул:
— Искам от теб нещо повече, ако ти е угодно… и дори да не е. Искам да ми се закълнеш, да се закълнеш в името на баща си, че никога няма да предложиш аборт на жената.
Странна мисъл хрумна на Роланд: сега за отеца Сузана не беше просто Сузана. Тя бе жената. Хрумна му още нещо:
Колко чудовища беше убил Калахан?
Както често ставаше в тежки моменти, бащата на Роланд му заговори:
„Положението не е неспасяемо, но ако продължиш — ако изкажеш тези мисли, — ще бъде.“
— Закълни се, Роланд.
— Или ще предупредиш града.
— Да.
— А ако Сузана сама реши да направи аборт? Може да се случи, тя не е глупава. Съзнава опасностите.
— Мия — истинската майка на детето — ще го предотврати.