— Не бъди толкова сигурен. Сузана Дийн има силно чувство за самосъхранение. Мисля, че отдадеността и на нашата мисия е дори по-силна.
Калахан се замисли. Отмести поглед и стисна устни. Когато пак се обърна, отсече:
— Ти ще го предотвратиш. Като неин дин.
„Замъкът ми е превзет“ — помисли си Роланд.
— Добре. Ще и кажа за разговора ни, за да разбере в какво положение си ни поставил. И за нищо на света да не казва на Еди.
— Защо?
— Защото той ще те убие, отче. Ще те убие за тази непростима намеса.
Роланд изпита известно задоволство от смаяния поглед на Калахан. Напомни си, че не бива да храни омраза към този човек, който върши онова, което счита за правилно. Нали доброволно им беше споделил за смъртоносния капан, който носеше навсякъде?
— Чуй ме сега добре, както те изслушах аз, защото сега ти носиш отговорност към всички ни. Особено, към „жената“.
Калахан присви очи, но кимна:
— Говори.
— Първо, ще я наблюдаваш винаги, когато можеш. Като сокол! Ще следиш особено внимателно дали се докосва тук. — Роланд потърка челото над лявата си вежда. — Или тук. — Потърка лявото си слепоочие. — Ще слушаш как говори. Внимавай, когато речта и стане насечена. Ще следиш дали ще започне да се движи на малки тласъци.
Роланд рязко вдигна ръка към главата си, почеса се, отново свали ръка. Рязко наклони главата си надясно и погледна Калахан:
— Разбра ли?
— Да. Това ли са признаците за появата на Мия?
Стрелеца кимна:
— Не искам да остава сама, когато стане Мия. Нито за миг.
— Ясно. Само че, Роланд, не мога да повярвам, че едно новородено, независимо кой е бащата, може…
— Мълчи. Млъквай. — Когато Калахан замълча, Роланд продължи: — Не ме интересува в какво вярваш и в какво — не. Това е твоя работа. Но ако Мия или отрочето и нарани Росалита, отче, ще държа теб отговорен за това. И лично ще поискам възмездие. Разбра ли ме?
— Да, Роланд — отрони Калахан.
— Добре. Искам да направиш още едно нещо за мен. Когато Вълците се появят, ще се нуждая от шестима жители на града, на които мога да имам пълно доверие. Трима мъже и три жени.
— Има ли значение, ако някои от тях са родители на застрашени деца?
— Не. Но да не са всичките. И никоя от жените, които могат да хвърлят чиния, да не е сред тях — Сейъри, Заля, Маргарет Айзенхарт и Росалита. Те имат друга задача.
— За какво са ти тези шестимата?
Роланд не отговори.
Калахан изчака малко, после въздъхна:
— Ройбен Кавера. Той никога няма да забрави сестра си, обичаше я повече от всичко на света. Даян Кавера, жена му… или не искаш и двамата съпрузи?
Не, нямаше проблем. Роланд му даде знак да продължава.
— Кантаб от манихейците; децата го следват като вълшебния свирач.
— Не разбирам.
— Няма нужда да разбираш. Те го следват и това е важното. Бъки Хавиер и жена му… и какво ще кажеш за твоето момче, Джейк? Децата от града го Гледат като герой, дори подозирам, че доста момичета са влюбени в него.
— Не, той ми трябва.
„Или не искаш да го изпускаш от поглед?“ — каза си Калахан. Беше подложил Роланд на твърде силен натиск.
— Анди? Децата го обожават. И е готов да ги защитава с цената на живота си.
— Нима? От Вълците ли?
Калахан го изгледа тревожно. Беше си мислил за скалните котки. И за вълци, но четирикраки. Колкото до онези от Тъндърклап…
— Не — отсече Роланд. — Анди — не.
— Защо? Тези шестимата нали не ти трябват, за да се бият срещу Вълците?
— Анди не става — натърти Роланд; имаше само предчувствие, но то му беше достатъчно. — Ще ти дам време да по мислиш, отче. Ние също ще мислим.
— Пак ли ще ходите в града?
— Да. Няколко дни поред.
Калахан се усмихна:
— Твоите приятели могат да го нарекат „яафеве“. Това е жаргонна дума. Тук му викат „комала“. Използват тази дума почти за всичко. — Калахан осъзна, че отчаяно се стреми да си възвърне уважението на Стрелеца; това го караше да се отвращава от самия себе си. — Във всеки случай — желая ви успех.
Роланд кимна. Калахан погледна към къщата, където Росалита вече бе подготвила каручката и го чакаше нетърпеливо. Отецът тръгна към нея, но на средата на пътя спря и се обърна:
— Не се извинявам за поведението си, но ако така съм затруднил работата ти в Кала, съжалявам.