Сузана изкара количката си пред верандата и сви остатъците от краката си, така че изглеждаше сякаш стои. Еди добре знаеше колко я боли, но лицето и не издаваше нищо. В същото време Роланд гледаше торбичките. Във всяка имаше по четири чинии, бели, без рисунки. Учебни чинии.
Заля отиде при обора. Макар че Роланд и Еди бяха забелязали одеялото, закачено високо на стената, още с идването си, останалите го видяха едва сега. Заля го свали и отдолу се показаха очертани с тебешир човешки контури (с усмивка на лицето и наметало). Не беше произведение на изкуството, но селяните на верандата веднага разпознаха силуета на Вълк. По-големите деца ахнаха. Семейство Естрада и Хавиер плахо изръкопляскаха като хора, които се боят, че дърпат дявола за опашката. Анди похвали художника и Дядото го смъмри да си затваря плювалника. После извика, че Вълците били съвсем малко по-едри. Звучеше възбудено.
— Начертах го с човешки ръст — обясни Заля (всъщност го беше начертала със „съпружески ръст“). — Ако истинските Вълци са по-едри, толкова по-добре. Така ще са по-лесна мишена. Чуйте ме, моля.
— Казваме благодаря — успокои я Роланд.
Заля го погледна с благодарност и се отдръпна от мишената. Обърна се към Сузана:
— Давай, когато си готова.
За миг Сузана остана неподвижна, на шейсетина метра от обора. Държеше ръцете си върху гърдите. Стоеше с наведена глава, ка-другарите и се досещаха какво си мисли:
„Прицелвам се с окото си, стрелям с ръката си, убивам със сърцето си.“
Те от душа я подкрепяха, окуражаваха я, споделяха възбудата и. Роланд я гледаше жадно. Щеше ли още една ръка, умееща да хвърля чинията, да наклони везните в тяхна полза? Вероятно не, но той и желаеше с цялото си сърце успех.
Тя вдигна глава. Вгледа се в силуета на стената. Изкрещя остро като Маргарет Айзенхарт при демонстрацията си в „Рокинг Б“. В този момент Роланд ясно си спомни сокола си Давид, присвил крила и спускащ се като камък върху жертвата си.
— Оризия!
Сузана свали ръце толкова бързо, че погледът не бе в състояние да ги проследи. Само Роланд, Еди и Джейк видяха как посегна към кръста си и с всяка ръка извади по една чиния.
Сай Айзенхарт бе хвърляла високо над рамото си, жертвайки време за по-голяма точност. Сузана кръстоса ръце пред гърдите си, малко над облегалките на инвалидната количка. Хвърли чиниите едновременно, те полетяха заедно и след миг се забиха с глух звук в стената на обора.
Сузана застина с протегнати напред ръце; напомняше конферансие, който току-що е представил артист. Сетне отново посегна надолу, извади следващите две чинии. Хвърли ги, взе нови, метна и тях. Първите две още трептяха, когато последните се забиха в стената.
За миг в двора на Джафърдсови се възцари пълна тишина. Осемте чинии стърчаха, подредени като по конец, от гърлото на тебеширения силует до корема му. Бяха раздалечени на около пет сантиметра една от друга, равномерно, като копчета на риза. Беше ги хвърлила за не повече от три секунди.
— Смятате да използвате чиниите срещу Вълците? — попита задъхано Бъки Хавиер. — Това ли е?
— Още нищо не е решено — отвърна хладно Роланд.
Дийли Естрада прошепна:
— Ако това бе човек, щеше да е на парчета, чуйте ме добре.
Дядото изрече заключителните думи, които може би по право се падат на дядовците:
— Да, дявол да го вземе!
На връщане (Анди крачеше отпред със сгънатата количка и свиреше някаква мелодия на гайда) Сузана замислено отбеляза:
— Мога съвсем да се откажа от револвера и да се съсредоточа върху хвърлянето на чиния, Роланд. Този боен вик носи голямо удовлетворение.
— Напомняш ми за сокола ми — призна Роланд.
Сузана се усмихна широко:
— Чувствах се като сокол. Оризия! О-ризия! От самата дума ми се приисква да хвърлям.
Джейк си спомни Гашър („Старата ти дружка Гашър“, както се изразяваше този господин) и потрепери.
— Наистина ли искаш да се откажеш от револвера? — попита Роланд; не знаеше да се радва ли, или да се възмущава.
— Ти щеше ли да си свиваш сам цигарите, ако можеше да си купиш готови? Не, може би сравнението не е подходящо, но все пак чинията е хубаво оръжие. Когато Вълците се появят, се надявам, че ще мога да хвърля двайсетина. И да взема доста жертви.
— Ще ти стигнат ли чиниите? — попита Еди.