Роланд понечи да отвърне „да“, но видя колко внимателно го наблюдават Еди и Сузана и размисли. Имаше разлика между пазенето на тайни (както тази за бременността на Сузана) и действията по предчувствие. Сега трябваше да даде малко повече свобода на Джейк. Това не беше същото момче, което бе попаднало в Средния свят треперещо, уплашено до смърт и полуголо.
— Не като дин — отвърна той. — Колкото до оръжието, можеш да го взимаш, където и когато си поискаш. Нали ти го донесе в тета?
— Откраднах го — прошепна Джейк с поглед, сведен към земята.
— Взел си го, за да се спасиш — намеси се Сузана. — Има голяма разлика. Слушай, сладурче, нали не възнамеряваш да застреляш някого?
— Не, не възнамерявам.
— Внимавай. Не знам какво си намислил, но внимавай.
— И каквото и да е, гледай да го разрешиш до една седмица — заръча Еди.
Джейк кимна. Обърна се към Роланд:
— Кога мислиш да свикаш градското събрание?
— Според робота до идването на Вълците има десет дни. Значи… — Роланд направи кратка сметка. — Нека събранието да е след шест. Приемаш ли?
Джейк отново кимна.
— Сигурен ли си, че не искаш да ни кажеш какво си намислил?
— Не, освен, ако не ме попиташ като дин. Може само да си въобразявам, Роланд. Наистина.
Роланд кимна неуверено и се зае да свива нова цигара. Този пресен тютюн беше чудесен.
— Има ли още нещо? Защото, ако няма…
— Има — каза Еди.
— Какво?
— Трябва да отида в Ню Йорк — обяви младежът небрежно, сякаш предлагаше да отскочи до магазина в града, но очите му играеха възбудено. — Този път трябва да отида наистина. Това означава да използваме сферата по-директно. Черната тринайсетица. Надявам се, че знаеш как се използва, Роланд.
— Защо ще ходиш в Ню Йорк? Този път питам като дан!
— Ще ти кажа. Защото времето наистина лети. И защото Вълците от Кала не са единственият ни проблем.
— Искаш да видиш коя дата е там — досети се Джейк. — Така ли?
— Да. От последния ни тодаш знаем, че в онази версия на Ню Йорк, през 1977 година, времето тече по-бързо. Помните ли вестника, който намерих?
— Втори юни — измърмори Сузана.
— Точно така. Освен това сме почти сигурни, че в онзи свят не можем да се връщаме във времето, защото всеки път, когато отидем, е по-късна дата. Прав ли съм?
Джейк кимна:
— Да, защото онзи свят не е като останалите… освен може би, ако при онзи тодаш не сме се почувствали така заради Черната тринайсетица.
— Не мисля. Онази малка отсечка на Второ Авеню между парцела и Шейсета улица е много важна. Мисля, че е портал. Голям портал.
Джейк Чеймбърс изглеждаше все по-възбуден:
— Не чак до Шейсета. Не толкова голяма отсечка. Второ Авеню между Четирийсет и шеста и Четирийсет и четвърта, така мисля аз. В деня, когато напуснах „Пайпър“, почувствах, че нещо се промени, когато стигнах Четирийсет и четвърта улица. Важни са само онези шест преки. Отсечката с музикалния магазин, „Пуф-паф“ и „Ресторант за мисълта“. И празният парцел, разбира се. Това е другият край. Той… не знам…
— Там сякаш попадаш в друг свят — добави Еди. — В някакъв ключов свят. Затова мисля, че времето там винаги тече малко…
Роланд вдигна ръка:
— Млъкнете.
Еди замълча; взря се в него с очакване, по устните му плъзна лека усмивка. Роланд не се усмихна. Вече не беше толкова безгрижен. Твърде много неща имаха за вършене, по дяволите. И твърде малко време.
— Искаш да видиш колко дни остават до дата, на която изтича договорът, така ли?
— Да.
— Не се налага да ходиш лично. В тодаш също ще ти свърши работа.
— Тодаш е добре за проверка на дата, но има и още нещо. Много глупаво се отнесохме с този празен парцел, момчета. Наистина глупаво.
Еди смяташе, че могат да получат собствеността над запустелия парцел, без дори да докоснат наследството на Сузана; смяташе, че Калахан ясно им е показал начина. Не розата; нея не можеха да притежават, но да я пазят — да. Може би.
Уплашен или не, Калвин Тауър бе чакал в изоставената перачница, за да спаси живота на отец Калахан. И уплашен или не, Калвин Тауър беше отказал (поне на 31 май 1977 година) да продаде парцела на „Сомбра“. С други думи, Еди смяташе, че Калвин Тауър е истински герой.
Еди бе мислил и за начина, по който Калахан бе закрил лицето си при първото споменаване на Черната тринайсетица. Той бе готов на всичко, само тя да се махне от църквата му…, но досега я беше запазил. Също като книжаря, отецът се държеше геройски. Какви глупаци бяха да си помислят, че Калвин Тауър ще иска милиони за парцела! Той искаше да се отърве от него. Но бе готов да го предаде само на подходящия човек. Или на подходящия ка-тет.