— Де да знам? Можете ли да ни обясните, господин Тауър? Всъщност може ли да ви наричам Кал?
— Моята „Одисея“ се пази в специален сейф — каза Тауър. — Не се продава.
— Тези обаче се продават — отбеляза Андолини. — Нали? Тук виждам листче с числото „7500“ с молив. Не е двайсет и шест бона, но стигат за нова кола. Ето сега какво ще направя, Кал. Слушаш ли добре?
Еди се приближи и макар че се стараеше да не вдига шум, не правеше опити да се крие. Все още никой не го забелязваше. И той ли е бил толкова глупав, когато е живял в този свят? Толкова уязвим? Предполагаше, че да, и не се учудваше, че отначало Роланд го гледаше с презрение.
— Слу… слушам.
— Ти притежаваш нещо, което е толкова ценно за господин Балазар, колкото за теб — онзи екземпляр на „Одисея“. И макар че тези книги в шкафа са за продажба, предполагам, че не продаваш много от тях, защото… просто… не можеш… да понесеш… раздялата. Също както не можеш да се разделиш със запустелия парцел. Ето сега какво ще стане. Джордж хубаво ще накваси с бензин тази книга с надпис „7500“, а аз ще я запаля. После ще взема друга книга от малкото ковчеже със съкровища и ще поискам устно обещание, че на 15 юли ще продадеш този парцел на „Сомбра“. Ясно ли е?
— Аз…
— Ако ми дадеш това обещание, веднага ще си тръгнем. Ако ли пък не, ще изгоря и втората книга. После трета. Четвърта. След четвъртата, опасявам се, колегата ми ще загуби търпение.
— И още как — измърмори Джордж Бионди.
Еди се беше приближил на такова разстояние, че можеше да потупа Големия нос по рамото, но те още не го забелязваха.
— Когато му писне, той ще залее цялото остъклено шкафче с бензин и всичките ти скъпоценни книги ще…
Джак Андолини най-после забеляза някакво движение. Погледна през лявото рамо на партньора си и видя млад мъж със силно загоряло лице и огромен револвер, приличащ на изключително стар театрален реквизит. Просто не можеше да е истински.
— Кой си ти, бе, шиб…
Преди да завърши, лицето на Еди се озари от радостна усмивка.
— Джордж! — изкрещя той, сякаш поздравяваше най-стария си и най-добър приятел след дълга раздяла. — Джордж Бионди! Човече, ти май още имаш най-големия нос от тази страна на Хъдсън! Радвам се да те вида, друже!
Ние, хората, притежаваме силен вроден рефлекс да поздравяваме онези, които се обръщат към нас по име. Когато обръщението е приятелско, ние сме склонни да отговорим по същия начин, независимо от ситуацията. Джордж Бионди Големия нос се обърна към гласа, който го бе поздравил толкова фамилиарно, и понечи да се усмихне. В този момент Еди го удари с револвера. Андолини имаше остър поглед, но не успя да преброи трите удара с ръкохватката: първо между очите на Бионди, после над дясното око и накрая в дясното слепоочие. При първите два се чу глухо изкънтяване, при последния — само леко, зловещо пляскане. Бионди обели очи и се свлече като чувал с картофи, с нацупени устни, които му придаваха вид на кърмаче, което иска да бозае. Каната падна и се разби на пода. Миризмата на бензин изведнъж се усили, стана натрапчива, задушлива.
Еди не даде възможност на Андолини да реагира. Още преди Бионди да престане да се гърчи в локва бензин и стъкла, той се нахвърли върху едрия мафиот.
Калвин Тауър (който бе носил името Калвин Торън) не изпита внезапно облекчение. Не си помисли: „Слава Богу, спасен съм.“ Първата му мисъл бе:
„Тези са мръсници, но сега яко загазих.“
В оскъдната светлина на склада новодошлият сякаш се сля със собствената си сянка и се превърна в триметрово привидение. Очите му сякаш искаха да изскочат от орбитите си, святкаха диво, зъбите му изглеждаха остри като тесли. Държеше револвер колкото топ, такова оръжие има само в приказките. Той сграбчи Андолини за яката и го блъсна в стената. При падането си мафиотът закачи остъкленото шкафче и то се прекатури. Тауър изкрещя ужасено, но никой от двамата мъже не му обърна внимание.
Биячът на Балазар се опита да се отскубне, ала новодошлият, онзи със страшните зъби и черната коса, вързана на опашка, скочи отгоре му и притисна гърдите му с коляно. Допря огромния патлак в гърлото му. Мафиотът изви глава, опитвайки се да се отдръпне от оръжието. Нападателят натисна дулото още по-силно. Андолини изхъмка глухо като герой от анимационен филм:
— Не ме занасяй, пич… това не е истински револвер.
Новодошлият — онзи, който сякаш се беше слял със собствената си сянка и се беше превърнал във великан — вдигна оръжието, дръпна цевта и насочи оръжието към вътрешността на склада. Тауър отвори уста да каже нещо. Само Господ знаеше какво, защото преди да издаде звук, прокънтя изстрел като топовен гърмеж. Револверът избълва оранжев огън. След миг дулото отново бе допряно до гърлото на Андолини.