Спалното помещение ухаеше леко на стари подправки: канела и карамфил. Джейк разсеяно се замисли дали гробниците на египетските фараони също са миришели така, когато откривателите им са прониквали в тях. От горната койка облегнатият на лакът скелет сякаш му се усмихваше за добре дошъл. „Спи ли ти се? Аз съм си дал дълга почивка!“ Гръдният му кош бе оплетен с прашни паяжини и Джейк се почуди колко поколения паяци са се излюпили в това гнездо. На възглавницата на друго легло почиваше самотна долна челюст; тя извика стари спомени у момчето. Веднъж в света, където бе умрял, беше попаднал на такава кост. И я бе използвал.
Хрумнаха му два въпроса и той взе хладнокръвно решение. Въпросите бяха — колко време ще им е нужно, за да влязат тук, и дали ще открият понито му. Ако Слайтман яздеше, общителното пони със сигурност щеше да изцвили за поздрав. За щастие Слайтман вървеше пеша. Джейк също би дошъл така, ако знаеше, че целта му е на по-малко от километър от реката. Разбира се, когато се измъкваше от „Рокинг Б“, той дори не подозираше, че има цел.
Решението бе да убие робота и човека, ако го открият. Ако можеше. Анди беше як, но изпъкналите му святкащи очи изглеждаха слабото му място. Ако успее да го ослепи…
„Ако даде Господ, ще има дъжд — отново прозвуча гласът на Стрелеца, който сякаш се беше загнездил в главата му. — Сега просто се постарай да се скриеш.“ Къде?
Не върху леглата, защото всичките се виждаха на монитора в контролната зала. Под двата вързопа чаршафи в дъното? Рисковано бе, но щяха да му послужат… освен ако…
Джейк забеляза друга врата. Изтича, хвана дръжката и отвори. Беше килер, а килерите са добри скривалища, само че този бе претъпкан с електроника. Няколко уреда паднаха.
— Мамка му!
Джейк вдигна падналите неща, нахвърля ги вътре и пак затвори вратата. Добре, оставаше да се скрие под някое легло.
— ДОБРЕ ДОШЛИ В ДЪГОВ КВАДРАНТ ПОСТ 16 — изгърмя гласът от високоговорителя.
Джейк се сепна и видя друга врата, леко открехната. Дали да пробва там, или да се вмъкне под някое легло? Имаше време само за един опит.
— ТОВА Е ПОСТ СЪС СРЕДНО НИВО НА ЗАЩИТА. Джейк се втурна към вратата. Нямаше никакво време, защото Слайтман не изчака записът да свърши.
— Деветдесет и девет — прозвуча гласът му; компютърът му благодари.
Зад вратата имаше друг килер, с две-три полуразпаднали се ризи в единия ъгъл и прашно пончо на една закачалка. При влизането им се вдигна прах и Ко кихна тихо. Джейк коленичи и сложи ръка на врата му.
— Повече нито звук, ако не искаш да ни убият. Пази тишина, Ко.
— Чина Ко — прошепна скунксът и му намигна.
Джейк отново притвори вратата. Надяваше се всичко да мине добре.
Чуваше ги съвсем ясно — твърде ясно. Джейк си даде сметка, че в цялата сграда има микрофони и високоговорители. Това никак не го успокои. Защото, ако двамата с Ко ги чуваха…
Говореха за кактусите, по-скоро Слайтман говореше. Наричаше ги „бодливци“ и недоумяваше какво ги е раздразнило.
— Сигурно някоя скална котка, сай — отбеляза Анди със снизходителния си, леко превзет тон.
Еди бе споделил, че Анди му прилича на робота Трипио от „Междузвездни войни“, филм, който Джейк бе очаквал с нетърпение. Беше го пропуснал за по-малко от месец.
— Сега им е размножителният сезон — добави Анди.
— Майната му на сезона. Само не ми разправяй, че бодливците не могат да различат скална котка от нещо, което наистина могат да хванат. Някой е идвал, казвам ти. И то съвсем скоро.
На Джейк му мина ужасяваща мисъл: беше ли прашен подът на Когана? Вниманието му бе твърде заето с мониторите, за да забележи. Ако двамата с Ко бяха оставили следи, роботът и Слайтман вече ги бяха забелязали. Може би само се преструваха, че говорят за кактусите, а всъщност се промъкваха към вратата на килера.
Джейк извади револвера и постави палец на предпазителя.
— Гузната съвест прави всички ни страхливци — поучително рече Анди. — Това е моя интерпретация на…
— Млъквай, тенекийо — изръмжа Слайтман. — Ще…
Той изпищя. Джейк почувства как до него Ко настръхва. Понечи да изръмжи, но момчето стисна муцуната му.
— Пусни ме! — изкрещя Слайтман. — Пусни ме!
— Разбира се, сай Слайтман. Само натиснах едно малко нервче на лакътя ти. Няма да имаш никакви поражения, освен, ако не упражня натиск от повече от три килограма на квадратен метър.