— Защо го направи? — проплака Слайтман. — Не върша ли каквото искаш и дори повече? Не рискувам ли живота на момчето си?
— Да не споменаваме малките екстри. Очилата… музикалната машина, която криеш в дисагите си… и, разбира се…
— Знаеш защо правя това и какво ще стане с мен, ако ме разкрият! — прекъсна го Слайтман; Джейк слушаше удивено, бащата на Бени явно наистина беше негодник. — Да, взех няколко подаръка и казвам благодаря. Очила, за да виждам по-добре хората, които познавам цял живот, а сега трябва да предам. Музикална машина, за да заглуша крясъците на гузната ми съвест, за която с такава лекота дрънкаш, и да мога да спя нощем. Когато стисна нерва ми, имах чувството, че очите ми ще изпаднат от главата.
— Иска ми се да го направя с всички останали — измърмори Анди и гласът му се промени.
Джейк сякаш отново слушаше влака Блейн. Какво щеше да си помисли Тян Джафърдс, ако чуеше този глас? Ами Вон Айзенхарт? Овърхолсър? Останалите жители на Кала?
— Писна ми всеки да ми нарежда, а аз дори не мога глас да вдигна срещу тях, камо ли ръка. „Ела тук, Анди. Иди там, Анди. Престани с тези глупави песнички, Анди. Стига си бръщолевил. Не ни казвай бъдещето, защото не ни интересува.“ Затова си мълча и им съобщавам за Вълците, защото тази новина ги разстройва; всяка тяхна сълза за мен е като късче злато. „Ти си само една глупава тенекия — така ми говорят. — Кажи какво ще е времето, приспи бебето ни, а после се пръждосвай.“ И аз търпя. Аз съм глупавият Анди, една безполезна играчка, върху която всеки може да си изкарва яда. Ти се надяваш да поживееш щастливо в Кала, след като Вълците вземат своето и се оттеглят за още двайсетина години, нали?
— Добре знаеш, че е така — прошепна Слайтман толкова тихо, че Джейк едва го чу. — И го заслужавам.
— Двамата със сина ти трябва да казвате благодаря, ако изживеете дните си в Кала, да казвате комала! Това е напълно възможно, но зависи от смъртта на чужденците. Зависи от моето мълчание. Ако искаш да си трая, прояви поне малко уважение.
— Това е абсурдно — измънка Слайтман след кратка пауза.
Джейк не можеше да не се съгласи. Робот да иска уважение, това наистина беше абсурд. Но абсурд бяха и мечокът пазител на необитаема гора, морлок, опитващ се да разгадае тайните на биполярните компютри, или влак, чийто единствен смисъл на живота е решаването на гатанки.
— Освен това чуй ме, моля, как мога да те уважавам, когато съм загубил всякакво самоуважение?
В отговор последва механично изщракване, много силно. Джейк бе чул същия звук от Блейн, когато абсурдният отговор на загадката заплашваше да стопи жиците на логическата му платка. После Анди каза:
— Не коментирам, деветнайсет. Свържи се и докладвай, сай Слайтман. Да приключваме с тази работа.
— Добре.
В продължение на трийсет-четирийсет секунди се чуваше само тракане на клавиши; последва пронизително пищене, което накара Джейк да присвие очи, а Ко да изскимти приглушено. Момчето никога не беше чувало такъв звук; идваше от Ню Йорк през 1977 година, когато модемите още не бяха изобретени.
Пищенето рязко спря. След кратко мълчание прозвуча друг глас:
— ТУК АЛГЪЛ СИЕНТО. ФИНЛИ ОТЕГО СЛУША.
МОЛЯ ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА. ИМАТЕ ДЕСЕТ СЕКУНДИ…
— Събота — отвърна Слайтман и Джейк се намръщи.
За пръв път чуваше названието на някой ден от седмицата в този свят.
— БЛАГОДАРЯ. ПАРОЛАТА Е ПРИЕТА. ВЕЧЕ СТЕ ОНЛАИН. — След още едно кратко изсвирване се чу: — ДОКЛАДВАЙ, СЪБОТА.
Слайтман разказа как Роланд и „по-младият“ отишли в Пещерата на гласовете, където имало някаква врата, най-вероятно създадена от манихейците. Обясни, че използвал далекогледа и много добре видял…
— Телескоп — поправи го Анди снизходително. — Тези уреди се казват телескопи.
— Защо ти не докладваш, Анди? — сряза го Слайтман.
— Моля за прошка. Моля за прошка, моля за прошка, продължавай, продължавай, моля.
Последва пауза. Джейк си представи как Слайтман гледа строго робота. След малко мъжът продължи:
— Оставиха конете си долу и продължиха пеша. Бяха взели розова торба и я носеха на смени; явно бе твърде тежка. Вътре имаше нещо четвъртито, поне така видях с телескопа-далекоглед. Може ли да направя две предположения?
— ДА.
— Първо, може да са сложили две-три от най-ценните книги на отеца, за да ги скрият на безопасно място. В такъв случай някой Вълк трябва да бъде изпратен, за да ги унищожи след завършване на мисията.