Когато стигнаха брега, Джейк слезе от коня, качи се на един голям камък и се огледа. Не видя нищо, но докато пресичаха, почти не смееше да си поеме въздух. През цялото време се опитваше да измисли какво ще каже, ако бащата на Бени го поздрави и го попита какво прави тук посред нощ. Нищо не му идваше наум. В часовете по английски език и литература почти винаги бе получавал отлични оценки за находчивите си съчинения. Сега обаче установи, че страх и находчивост никак не се връзват. Ако бащата на Бени го хванеше, Джейк нямаше да има никакво оправдание.
Никой не се появи. Той благополучно стигна ранчото и върна понито в конюшнята. Наоколо беше тихо.
Когато Джейк легна на рогозката на пода и се зави, Ко скочи в леглото при Бени и пак се сви на кълбо. Бени измърмори сънливо, протегна ръка и погали зверчето.
Джейк се вгледа тревожно в спящия си приятел. Харесваше Бени — той бе открит, обожаваше приключенията и с готовност изпълняваше задълженията си. Гръмкият му смях бе толкова забавен, двамата така си пасваха и… И до тази нощ Джейк бе харесвал и баща му.
Опита се да си представи как ще реагира Бени, когато разбере, че баща му е предател и приятелят му го е разобличил. Джейк можеше да приеме гнева му. Трудно щеше да понесе болката.
„Мислиш си, че ще изпитва болка? Само това? Много си наивен. Ти ще сринеш целия му свят.“ „Не съм виновен, че баща му е шпионин и предател.“
Само че и Бени не беше виновен. Ако попита Слайтман, той вероятно щеше да каже, че и той не е виновен, че са го принудили. Това сигурно отчасти беше вярно. Абсолютно вярно, ако погледнеш през очите на бащата. Какво толкова имаше в близнаците на Кала, което да е така необходимо за Вълците? Нещо в мозъка им най-вероятно. Някакво вещество, отсъстващо при единичните деца; вещество, което определяше телепатичната връзка между близнаците. Каквото и да беше, те можеха да го вземат и от Бени Слайтман, защото той само изглеждаше като единично дете. Сестра му беше умряла. Това бе тежък удар на бащата. Кой на негово място не би страдал? „Ами ако Роланд го убие? Как ще те погледне Бени тогава?“
Преди време, в един друг живот, Роланд беше обещал да се грижи за Джейк Чеймбърс, но го бе оставил да падне в пропастта. Джейк си беше мислил, че няма по-тежко предателство от това. Сега не беше сигурен. Такива мрачни мисли дълго го държаха буден. Накрая, близо половин час преди небето над хоризонта да просветлее, той най-после се унесе в неспокоен сън.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Вълшебният свирач
— Ние сме ка-тет. Ние сме един от многото. — Стрелеца забеляза скептичния поглед на Калахан и кимна: — Да, отче, ти си един от нас. Не знам откога, но съм убеден, че е така. Моите приятели също.
Джейк кимна. Също Еди и Сузана. Бяха в Павилиона; след като чу разказа на Джейк, Роланд вече не искаше да се съвещават в къщата на свещеника, нито дори в задния двор. Подозираше, че Слайтман и Анди — а може би някой друг, неизвестен засега приятел на Вълците — са поставили микрофони навсякъде. Небето беше сиво, като пред дъжд, но времето оставаше изненадващо топло за късната есен. Някой съвестен гражданин бе почистил падналите листа около сцената и тревата бе зелена като през лятото. Неколцина пускаха хвърчила, влюбени двойки се разхождаха хванати за ръце, двама-трима амбулантни търговци дебнеха клиенти и хвърляха плахи погледи към облачното небе. На платформата за оркестъра музикантите, които ги бяха поздравили с идването им в Кала Брин Стърджис, репетираха някаква нова мелодия. На няколко пъти отделни граждани понечваха да се приближат към Стрелеца и приятелите му, но Роланд поклащаше глава и те бързо се отказваха. Дните за разяснения бяха минали.
— След четири дни целият град ще се събере — рече Роланд, — не само мъжете.
— Лесно ти е да кажеш целия град — измърмори Сузана. — Как ще се съберат в Залата?
— Няма да е в Залата — обясни Калахан. — За да има място, трябва да е тук. Ще запалим факлите и ще съберем всички в Павилиона.
— Ами ако вали? — попита Еди.
Калахан вдигна рамене:
— Ако вали, ще се намокрят.
— Четири дни до събранието и девет до идването на Вълците — отбеляза Роланд. — Това вероятно е последният ни спокоен разговор. Нямаме много време, затова да обсъдим добре всичко.
Той протегна ръце. Джейк и Сузана поеха дланите му. След малко петимата се държаха за ръце.