— Виждаме ли се един друг?
— Виждам те много добре — каза Джейк.
— Много добре, Роланд — потвърди Еди.
— Ясно като бял ден, сладурче — усмихна се Сузана.
Ко, който душеше тревата наблизо, не каза нищо, но намигна.
— Отче? — попита Роланд.
— Виждам те и те чувам много добре — отговори Калахан. — И се радвам, че се включих. Поне засега.
Роланд, Еди и Сузана бяха чули по-голямата част от разказа на Джейк; Джейк и Сузана знаеха основното за случилото се с Еди в Ню Йорк. Сега Калахан научи и двете истории. Слушаше с ококорени очи и час по час зяпваше изумено. Когато Джейк му каза как се беше скрил в килера, той се прекръсти. По едно време се обърна към Еди:
— Нали не говореше сериозно за убийството на жените и децата? Нали е било само блъф?
Еди вдигна поглед към мрачното небе, замисли се и се усмихна. После се обърна към Калахан:
— Роланд ми разказа, че за човек, който не обича да го наричат „отче“, си приел доста бащинска позиция по един определен въпрос.
— Ако говориш за аборта.!.
Еди вдигна ръка:
— Не говоря за нищо конкретно. Просто имаме работа за вършене и се нуждаем от помощта ти. Изобщо не ни трябва да ни проваляш с католическите си глупости. Затова да кажем, че съм блъфирал, и да продължаваме. Приемаш ли? Отче!
В усмивката на Еди имаше напрежение и раздразнение. Страните му бяха поруменели. Калахан се замисли, после кимна:
— Да. Значи си блъфирал. Да не се занимаваме с това, продължавайте.
— Добре. Еди погледна Роланд.
— Първият ми въпрос е към Сузана — каза Стрелеца. — И е прост: как се чувстваш?
— Отлично.
— Наистина ли?
Тя кимна:
— Самата истина, благодаря, сай.
— Не те ли боли тук? — попита Роланд и потърка лявото си слепоочие.
— Не. И безпокойството, което изпитвах точно след залез слънце, също изчезна. И я ме погледни! — Тя прокара ръка по гърдите, ханша и бедрата си. — Леко съм отслабнала. Роланд… веднъж четох, че някои диви животни — хищници като дивите котки и тревопасни като елените и зайците — смилат зародишите си, ако условията не са подходящи за развитието им. Не мислиш ли…
Тя замълча и впи в него поглед, пълен с надежда. На Роланд му се искаше да приеме тази хубава идея, но не можеше.
Поклати глава.
Сузана посърна.
— Напоследък спи спокойно — сподели Еди. — Мия не се е проявявала.
— Росалита твърди същото — добави Калахан.
— Накарал си тази бабетка да ме следи? — изсумтя Сузана с пискливия глас на Дета, но се усмихна.
— От време на време — призна Калахан.
— Да не се занимаваме повече с въпроса за мъничето предложи Роланд. — Трябва да обсъдим проблема с Вълците. Него и още нещо.
— Роланд… — започна Еди, но Стрелеца го спря.
— Знам колко много други въпроси има пред нас. Знам колко са спешни. Също така обаче знам, че ако позволим нещо да ни разсее, можем да загинем тук, в Кала Брин Стърджис, а мъртвите стрелци не могат да помогнат на никого. Нито да продължат мисията си. Съгласни ли сте?
Той ги огледа. Никой не отговори. В далечината звучеше детски хор. Пееха силно, весело и невинно. Нещо за комала.
— Има все пак една малка подробност, която трябва да обсъдим — добави Роланд. — Тя засяга теб, отче. И Пещера та на портала. Съгласен ли си да минеш през вратата и да се върнеш в своя свят?
— Шегуваш ли се? Възможност да се върна, дори съвсем за малко? Иска ли питане!
Роланд кимна:
— По-късно днес двамата можем да се разходим до пещерата и да те изпратя в Ню Йорк. Нали знаеш къде е парцелът?
— Да, минавал съм хиляди пъти покрай него.
— И знаеш какво е пощенски код? — осведоми се Еди.
— Ако господин Тауър е изпълнил нарежданията ти, трябва да е написан на ъгъла на оградата от страната на Четирийсет и шеста улица. Това между другото е гениална идея.
— Записваш номера… а също и датата — продължи Роланд. — Трябва да следим как тече времето там. Тук Еди е прав. Записваш ги и се връщаш. После, след събранието в Павилиона, трябва пак да отидеш. — Този път в градчето, където са се скрили Тауър и Дипно — досети се Калахан.
— Да.
— Ако ги намериш, искам да говориш главно с господин Дипно — намеси се Джейк; изчерви се, когато всички се обърнаха към него, но продължи: — Тауър е малко упорит… — Това е най-крещящото омаловажаване, което съм чувал — възкликна Еди. — Когато го намериш, вероятно ще е обиколил дузина стари книжарници и ще е накупил бог знае колко първи издания на „Деветнайсетият нервен срив на Индиана Джоунс“.