— …но господин Дипно ще те изслуша — завърши мисълта си Джейк.
— Слуша, Ейк — извика Ко и се претърколи. — Слуша, чина!
Джейк почеса животинчето по корема и добави:
— Ако някой може да убеди господин Тауър да направи, каквото му кажем, това е Дипно.
Калахан кимна:
— Добре. Чувам те добре.
Пеещите деца се приближаваха. Сузана се обърна, но още не се виждаха; предположи, че вървят по Речната улица. Ако беше така, щеше да ги види, когато излязат на главната при магазина на Тук. Неколцина от клиентите на стълбището вече проточваха вратове, за да ги наблюдават. Роланд погледна Еди с лека усмивка:
— Навремето, когато използвах думата „предполагам“, ти ми каза една мъдрост от твоя свят. Бих искал пак да я чуя, ако си я спомняш. Еди се ухили:
— „Една патка предполагала, предполагала, па взела, че се удавила“, това ли имаш предвид?
Роланд кимна:
— Умна приказка. Въпреки това сега ще направя едно предположение и нека то да е нашата надежда, че ще оцелеем след всичко това. Не ми харесва, но няма друг избор. Предположението ми е, че само Бен Слайтман и Анди работят срещу нас. Че ако ги отстраним, когато дойде време, никой няма да издава ходовете ни на врага.
— Не го убивайте — прошепна Джейк.
Беше притиснал Ко до себе си и нервно чешеше главата и дългата му шия. Животинчето търпеше безропотно.
— Моля за прошка, Джейк — каза Сузана и се наведе към него. — Не съм…
— Не го убивайте! — Този път гласът му прозвуча хрипкаво, сякаш след миг момчето щеше да избухне в сълзи. — Не убивайте таткото на Бени. Моля ви.
Еди нежно го потупа по главата:
— Джейк, таткото на Бени Слайтман иска да изпрати десетки деца в Тъндърклап само за да спаси своето. Добре знаеш как ги връщат. — Да, но той е убеден, че няма друг избор, защото…
— Можеше да избере да ни подкрепи — каза хладно Роланд.
— Да, но…
Но какво? Джейк не знаеше. Беше мислил много по този въпрос и не знаеше. Внезапно по страните му се застинаха сълзи. Калахан понечи да го докосне, но той отблъсна ръката му.
Роланд въздъхна:
— Ще направим всичко възможно да не го убиваме. Обещавам ти. Не знам дали така е по-добре, защото Слайтманови ще бъдат прогонени, но може би ще се преместят в някой друг град от Полумесеца и ще започнат нов живот. И слушай, Джейк — Бени Слайтман не бива да научава, че си подслушал баща му и Анди.
Момчето го гледаше с невярващ поглед. Пукната пара не даваше за Слайтман Старши, но за нищо на света не искаше Бени да научи, че Джейк го е разкрил. Вероятно това бе постъпка на страхливец, но въпреки това не искаше Бени да знае.
— Наистина ли? Сигурен ли си?
— Нищо не е сигурно, но…
Преди Роланд да довърши, пеещите деца излязоха зад ъгъла. Пред тях, със сребристи крайници и златисто тяло, крачеше Анди, роботът-вестоносец. Вървеше на заден ход. В едната си ръка държеше стрела за ба, увита в разноцветни копринени панделки. На Сузана и заприлича на предводител на парада за Четвърти юли. Той размахваше енергично импровизираната си палка, дирижираше децата и им акомпанираше с мелодия на гайда, излизаща от високоговорителите на гърдите и главата му.
— Мамка му — измърмори Еди. — Вълшебният свирач от Хамелин.
Анди изпя този куплет сам, после посочи децата с пръчката. Те запяха гръмогласно:
Последва весел смях. Децата не бяха толкова много, колкото си бе представяла Сузана, съдейки по шума, който вдигаха. След разказа на Джейк присъствието на Анди смрази кръвта и. В същото време пулсът и затупка гневно в гърлото и лявото и слепоочие. Как бе възможно да ги води така? Също като Вълшебния свирач — Вълшебния свирач от Хамелин.
Роботът насочи импровизираната си диригентска палка към едно тринайсет — или четиринайсетгодишно момиче. Сузана мислеше, че е от Анселмови, които имаха ферма на юг от Тян Джафърдс. Момичето запя: