— Ние знаем повече, отколкото те предполагат. Много повече. Самоуверени са. Ако Анди и Слайтман са единствените мишки в хамбара и ако Вълците не изпратят твърде голям отряд — ако използваме добре чиниите и патроните си, — тогава да, Джейк, сине на Елмър. Ще победим.
— Колко трябва да брои отрядът, за да е твърде голям?
Роланд се замисли, загледа се на изток и отвърна:
— Повече, отколкото подозираш. И надявам се, повече, отколкото ще изпратят.
В късния следобед Доналд Калахан се изправи пред неоткритата врата и се опита да си представи Второ Авеню през 1977 година. Най-ясни бяха спомените му от „Пуф-паф“, където с Джордж и Лупе Делгадо често ходеха да обядват.
— Поръчвах си телешки гърди винаги, когато имаше — каза той, като се опитваше да не слуша писъците на майка си от черната бездна.
Когато двамата с Роланд дойдоха, той веднага спря поглед върху книгите на Калвин Тауър. Толкова много книги! Алчност обхвана иначе щедрия Калахан. Интересът му обаче не трая дълго — само колкото да вземе първата, която му попадна, и да установи, че е „Вирджинката“ от Оуен Уистър. Трудно е да прелистваш книги, когато мъртвите ти близки и приятели те обвиняват и сипят обиди по твой адрес.
Майка му искаше обяснение защо е позволил на вампира, на този кирлив кръвопиец, да счупи кръста, който му беше подарила.
— Винаги ти е липсвала вяра — викаше разочаровано тя. — И винаги си бил пияница. Обзалагам се, че и сега ти се иска да надигнеш чашката.
Мили Боже, и още как. Уиски. „Еншънт ейдж“. Калахан почувства капчици пот по челото си. Сърцето му туптеше лудешки.
— Телешки гърди — промърмори. — Залети с кафява горчица. Дори си представяше пластмасовата бутилка и си спомни марката на горчицата. „Плочманс“.
— Какво? — попита Роланд зад него.
— Казах, че съм готов. Ако ще го направим, сега е моментът.
Роланд открехна кутията. Камбанният звън прокънтя в ушите на Калахан и той си спомни подлеците с мощните им коли. Стомахът му се сви и очите му се насълзиха.
Вратата обаче се отвори и в мрачната пещера проникна ярка дневна светлина.
Калахан си пое дълбоко въздух и си помисли: „О, Света Дево, непорочно заченала, моли се за Твоите слуги.“ И прекрачи в лятото на 1977 година.
По обяд, разбира се. Пладне. И, разбира се, стоеше пред „Пуф-паф“. Никой не беше забелязал появата му. Пред ресторанта имаше табло с изписано с тебешир меню:
Добре, на единия от въпросите имаше отговор.
Беше денят след идването на Еди. Колкото до другото…
Засега Калахан загърби Четирийсет и шеста улица и тръгна по Второ Авеню. Когато погледна зад себе си, видя вратата към пещерата, която го следваше неотлъчно, както скунксът вървеше след момчето. Роланд седеше на пода и тъкмо пъхаше нещо в ушите си, за да не слуша влудяващия камбанен звън.
На втората пряка Калахан спря и очите му се разшириха. Бяха му казали, че може да го очаква, но някак си не му се искаше да повярва. Бе очаквал да намери „Ресторант за мисълта «Манхатън»“ невредим в този прекрасен летен ден, толкова различен от облачната есен в Кала. О, на витрината можеше да има табелка „ВАКАНЦИЯ, ЗАТВОРЕНО ДО АВГУСТ“, но книжарницата трябваше да е там. Със сигурност.
Ала не беше. Поне голямата част от нея. Магазинът бе опожарен и ограден с жълта лента с надписи „ПОЛИЦИЯ“. Когато се приближи, той долови миризма на овъглена дървесина, изгорена хартия и… много слабо… бензин.
Стар ваксаджия, поставил сандъчето си пред магазина за обувки, се обърна към Калахан:
— Жалко, нали? Добре, че нямаше никого.
— Да, благодаря, сай. Кога се случи?
— През нощта, кога иначе? Да не мислиш, че бандюгите ще хвърлят молотовки посред бял ден? Може да не са гении, но поне толкова им сече пипето.
— Не е ли възможно да е било късо съединение? Или самозапалване?
Възрастният мъж го изгледа насмешливо. Сякаш казваше: „Ох, недей, моля те!“ Посочи опожарената сграда с омазания си с боя за обувки пръст:
— Видиш ли жълтата лента? Да не мислиш, че ще я слагат, ако е било самозапалване? Няма начин, приятел. Ъпсурт! Кал Тауър яко беше затънал. До уши. Всички в квартала го знаят. — Старецът сключи белите си вежди. — Не ми се мисли какво е загубил. Пазеше някои много ценни книжки. Мнооого ценни.