Последва въздишка. Времето наистина летеше, но все пак им оставаха пет спокойни дни.
— През нощта преди идването им искам всички близнаци под седемнайсет години тук.
Роланд посочи една палатка, издигната от Сестрите на Оризия. Там вече имаше много деца, но далеч не всичките стотина, които бяха застрашени. По-големите се грижеха за малките, а от време на време някоя от Сестрите ги проверяваше дали всичко е добре.
— Тази палатка няма да ги побере, Роланд — извика Бен Слайтман.
Стрелеца се усмихна:
— Но някоя по-голяма ще свърши работа. Сигурен съм, че Сестрите ще намерят такава.
— Да, и ще им приготвим незабравима гощавка! — провикна се Маргарет Айзенхарт.
Думите и бяха посрещнати с весел смях, който бързо заглъхна. Жителите на Кала добре си даваха сметка, че ако Вълците победят, поне половината деца няма да си спомнят дори имената си, камо ли какво са яли на Вълчата вечер.
— Ще преспят тук, за да можем да тръгнем рано — продължи Роланд. — От разказите ви става ясно, че няма начин да разберем по кое време на деня ще дойдат Вълците. Ще бъдем големи глупаци, ако се появят сутринта и заварят децата тук.
— Какво им пречи да дойдат един ден по-рано? — извика злобно Ибън Тук. — Или в полунощ след онова, което наричаш Вълча вечер?
— Не могат — отвърна простичко Роланд.
След свидетелствата на Джейми Джафърдс смяташе, че може да е сигурен в това. Разказът на стареца бе основната причина да остави Анди и Бен Слайтман необезпокоявани през следващите пет дни.
— Идват отдалеч и не всички имат коне. Денят на пристигането им е предопределен.
— Откъде знаеш? — попита Луис Хейкокс.
— По-добре да премълча. Вълците може би имат дълги уши. Последва мълчание.
— Същата нощ, през Вълчата вечер, искам дузина големи фургони, които ще закарат децата на север от града. Аз ще определя кой ще ги кара. Ще назнача и хора, които ще се грижат за децата, когато се скрият. И по-добре не ме разпитвайте каква ще е задачата им. По-добре да не говорим за това.
Разбира се, повечето си мислеха, че вече знаят къде ще бъдат скрити децата: в старата „Глория“. Слухът се беше разпространил. Бен Слайтман имаше друго предположение — „Редбърд две“ на юг от „Глория“ — и това също беше добре. Джордж Телфорд се провикна:
— Не го слушайте, хора, моля! Дори да го слушате, в името на душите и бъдещето на този град, не правете каквото ви казва! Това е лудост! И преди е имало опити за скриване на децата, но никога не са успявали] Те ще опожарят града за отмъщение, ще го изравнят със земята…
— Млъквай, страхливецо — изръмжа заплашително Хенчик.
Телфорд сигурно щеше да продължи, но големият му син го хвана за ръката и го накара да замълчи. И по-добре. Отново прозвуча тропане на десетки крака. Телфорд погледна Айзенхарт с невярващи очи, сякаш искаше да изкрещи: „Не е възможно и ти да участваш в тази лудост!“ Скотовъдецът поклати глава:
— Не ме гледай така, Джордж. Аз подкрепям жена си, а тя е на страната на Елд.
Последваха ръкопляскания. Роланд изчака да настъпи тишина.
— Телфорд е прав. Вълците вероятно ще научат къде са скрити децата. Когато дойдат, нашият ка-тет ще ги посрещне. Няма да ни е за пръв път да се изправяме срещу такива като тях.
Последваха одобрителни крясъци. Тропане на крака. Аплодисменти. Телфорд и Тук се заоглеждаха ококорени, сякаш ненадейно се бяха озовали в лудница. Когато Павилионът отново се успокои, Роланд каза:
— Някои от вас се съгласиха да ни помагат. Хора с добри оръжия. Това също не искам да обсъждам.
Хората обаче вече знаеха за Сестрите на Оризия. Еди отново се възхити от Роланд. Погледна Сузана, която завъртя очи и се усмихна. Той хвана ръката и, но тя бе хладна. Сузана искаше най-после да се свършва. Еди много добре знаеше как се чувства. Телфорд направи последен опит:
— Хора, чуйте ме! Всичко това е пробвало вече.
— Не от стрелци, сай Телфорд — намеси се Джейк Чеймбърс.
Тези думи бяха приветствани с гръмки одобрителни възгласи, още тропане и ръкопляскания, докато Роланд не вдигна ръце за тишина:
— Повечето Вълци ще отидат там, където си мислят, че са децата, и ние ще ги посрещнем. По-малки групи наистина ще нападнат фермите. Някои може да се появят в града. Наистина има опасност да подпалят нещо.