Хората слушаха, кимаха и сами се досетиха за следващите му думи, точно както бе възнамерявал.
— Изгореното може да се възстанови; тъпоумните деца — не.
— Да — извика някой. — Съвършено вярно.
Последваха тихи възгласи на съгласие, главно от страна на жените. В Кала Брин Стьрджис, както навсякъде, мъжете ценяха труда си.
— Чуйте ме сега, защото поне това мога да ви кажа. Ние много добре знаем какво са тези Вълци. Джейми Джафърдс потвърди подозренията ни.
Последва удивен шепот. Хората започнаха да се обръщат. Джейми, застанал до внук си, успя да изправи прегърбената си снага и дори да изпъчи старческите си гърди. Еди се надяваше старецът да приеме спокойно следващите думи на Роланд. Ако се ядоса и започне да противоречи, работата щеше много да се усложни. Най-малкото щеше да се наложи Анди и Слайтман да бъдат разобличени по-рано. А ако Финли О’Тего — онзи, на когото Слайтман докладваше в Когана — не получеше вест от двамата преди идването на Вълците, сигурно щеше да заподозре нещо. Сузана стисна силно ръката на Еди.
— Под маските не се крият живи същества — обясни Роланд. — Вълците са ходещи мъртъвци, слуги на вампирите, които властват в Тъндърклап.
Тази безочлива лъжа бе последвана от шепот на страхопочитание.
— Моите приятели Еди, Сузана и Джейк ги наричат „зомбита“. Те не могат да бъдат убити с лък, ба или куршум, освен, ако не бъдат улучени в главата или сърцето. — Роланд се потупа отляво по гърдите, за да наблегне на думите си. — И, разбира се, носят яки брони под дрехите си.
Хенчик закима, неколцина други старци, които помнеха не едно, а две идвания на Вълците — също.
— Това обяснява много неща — отбеляза Хенчик. — Сега как…
— За нас е невъзможно да ги улучим в мозъка, защото под качулките си носят шлемове — продължи Роланд. — Ние обаче сме срещали такива същества в Луд. Слабостта им е тук. — Той отново се потупа по гърдите. — Ходещите мъртъвци не дишат, но над сърцето им има отвор. Ако го покрият с броня, умират. Точно там ще ги целим.
Последва приглушено мърморене. Дядото на Тян се провикна:
— Вярно е, вярно е! Моли Дулин улучи един там с чинията си и въпреки че не го рани сериозно, той умря!
Сузана отново стисна ръката на Еди, но се усмихваше. По лицето на Джейк се бе изписало подобно изражение. „Стара лисица си ти, дядко — помисли си Еди. — Извинявай, ако съм се съмнявал в теб. Нека Слайтман и Анди отидат на другия бряг на реката и да докладват за тази глупост!“ По-рано бе попитал Роланд дали мисли, че те (непознатите врагове, криещи се зад гласа на Финли О’Тего) ще се хванат на тази въдица. „Нападат земите от тази страна на Уай от повече от сто години и са загубили само един боец — беше отвърнал Роланд. — Мисля, че ще повярват на всичко. Най-голямата им слабост сега е самонадеяността им.“
— Доведете близнаците си в седем часа на Вълчата вечер — заръча Роланд. — Ще има жени — от Сестрите на Оризия — със списъци. Те ще отмятат всяко дете при идването му. Надявам се, че до девет часа всички имена ще бъдат зачертани.
— Не и моите! — обади се гневен глас от задните редици. Онзи, който бе извикал, разбута околните и излезе напред. Застана редом с Джейк. Беше нисък и набит. Роланд се разрови в наскорошните си спомени и се сети кой е човекът — Нийл Фарадей, собственик на дребно стопанство. Един от малкото, който не ги беше приел при обиколката им по къщите. Добър работник според Тян, но и голям пияница. Второто си личеше и сега по тъмните кръгове под очите му и синкавите капиляри, прозиращи през кожата на лицето му. С други думи, отрепка. Въпреки това Телфорд и Тук го погледнаха с благодарност. „Още един със здрав разум — сякаш искаха да кажат. — Слава на боговете.“
— Швлекат вшки и ш’згорят шибания ви град — зафъфли Нийл. — Ама аз ш’дам три от моите и пак ш’ми останат. — Презрително огледа останалите. — ’Згорете и да сте прокле ти. Глупаци!
Той отново се оттегли и остави удивително много хора разтревожени и замислени. С тази презрителна и (поне за Еди) неразбираема тирада бе разколебал съгражданите си повече от Телфорд и Тук, взети заедно.
„Може да е най-големият бедняк, но следващата година надали ще срещне трудности да взема на кредит от Тук — помисли си Еди. — Ако магазина още го има, разбира се.“ — Сай Фарадей има право на собствено мнение, но се на дявам да го промени през следващите няколко дни — каза Роланд. — Надявам се вие, уважаеми граждани, да му помогнете да го промени. Защото, ако продължава да държи на своето, вероятно ще се прости с всичките си деца. — Той повиши глас и се загледа заплашително в мястото, където бе стоял Фарадей. — А после да видим как ще обработва земята само с две мулета и без никаква помощ освен от жена си.