— Добра реч — каза Слайтман и чукна чашката на Роланд със своята.
— Така ли мислиш?
— Да. Разбира се, те бяха готови, както си знаел, но Фарадей сигурно те е изненадал и ти добре се справи с него.
— Просто казах истината. Ако Вълците загубят твърде голяма част от отряда си, ще вземат каквото могат, за да по пълнят загубите си. Хората имат голяма фантазия, а двайсет и три години са достатъчно за превръщането на един слух в легенда. Жителите на Кала си мислят, че в Тъндърклап има хиляди Вълци, може би милиони, но според мен не е вярно. Слайтман го гледаше с възхищение.
— Защо мислиш така?
— Защото всичко се разпада — отвърна Роланд; после добави: — Искам да ми обещаеш нещо.
Слайтман го погледна тревожно; очилата му проблеснаха на светлината на факлите.
— След пет дни доведи момчето си тук. Сестра му може да е мъртва, но за Вълците той си остава близнак. Много е вероятно да поискат да го отвлекат.
Слайтман не скри облекчението си:
— Разбира се, ще го доведа. Не съм мислил да правя друго.
— Добре, имам и една задача за теб, ако си съгласен.
Изражението на Слайтман отново стана тревожно:
— Каква задача?
— Мислех си, че шестима ще са достатъчни да се грижат за децата, докато се разправим с Вълците, но Росалита ме попита какво ще предприемем, ако се уплашат.
— Нали ще ги скриеш в някоя пещера? Няма да могат да избягат далеч.
— Могат да се наранят сериозно в стените или да паднат в някоя дупка. Ще има крясъци, огън, пушек, може да настъпи паника. Реших да взема десет души, които да се грижат за тях. Искам ти да си сред тях.
— Роланд, поласкан съм.
— Това означава ли, че си съгласен?
Слайтман кимна.
— Нали знаеш, че ако загубим, онези, които пазят децата, най-вероятно ще загинат?
— Ако мислех, че ще загубим, нямаше да се съглася да отида с децата. Нито да ти изпратя моето.
— Благодаря, Бен. Ти си добър човек.
Слайтман прошепна:
— В коя от мините ще бъдат? В „Глория“ или в „Редбърд“? — Тъй като Роланд не отговори веднага, добави: — Е, ако не искаш да кажеш…
— Не е това. Просто не сме решили.
— Но ще е в една от двете, нали?
— О, да, къде другаде? — отвърна разсеяно Роланд и за почна да свива цигара.
— И ще ги нападнете отгоре?
— Няма да стане. Ъгълът не е подходящ. — Роланд се потупа по гърдите. — Трябва да ги целим тук, нали казах. На други места… няма да стане. Дори бронебоен куршум няма да навреди много на едно зомби.
— Това е голям проблем, нали?
— Това е една възможност. Нали знаеш сипея под входовете на двете мини? Прилича на бебешки лигавник.
— Да, и?
— Ще се скрием там. Отдолу. Когато се приближат, ще изскочим и…
Роланд насочи показалец срещу събеседника си. Слайтман се засмя:
— Блестяща идея!
— Не, това е проста идея. Обикновено най-простият план е най-добър. Мисля, че ще ги изненадаме. Ще ги обградим и ще ги избием. Преди съм прилагал успешно тази тактика. Защо не и сега?
— Сигурно ще проработи. Роланд се огледа:
— Да не говорим за това тук, Бен. Знам, че мога да ти имам доверие, но…
Бен кимна:
— Добре, Роланд, разбирам.
Топката се търколи в краката на Слайтман.
Синът му вдигна ръце и се усмихна:
— Татко! Мятай!
Бен хвърли силно топката. Тя полетя като чинията на Моли в разказа на Дядото. Бени скочи и я хвана с една ръка. Баща му се усмихна и пак се обърна към Роланд:
— Като братя са, нали? Твоят и моят.
— Да. Почти като братя.
Ка-тетът тръгна към дома на Калахан. Чувстваха всички погледи върху себе си.
— Доволен ли си как мина, сладурче? — попита Сузана.
— Добре беше — уклончиво отвърна Роланд и се зае да свива цигара.
— Дай да пробвам една от тези — неочаквано каза Джейк. Сузана го изгледа едновременно удивено и развеселено:
— Къде се буташ, дребосък? Още нямаш тринайсет.
— Баща ми започнал на десет.
— И няма да доживее петдесет.
— Няма да е голяма загуба — измърмори Джейк, но престана да настоява.
— Какво става с Мия? — попита Роланд, докато палеше клечка кибрит. — Кротува ли?
— Ако не бяхте вие, момчета, сигурно изобщо нямаше да ми хрумне, че съществува такава откачалка.