Калахан го стисна за раменете и го разтърси:
— Какво? Не те разбирам!
Никак не му се искаше, но трябваше да установи някакъв контакт, отново да върне Еди към действителността, където и да го беше пратила проклетата кутия.
— Не те… разбирам.
Този път отговорът бе по-ясен:
— Тя каза, че мога да долетя до Кулата. Пусни ме. Искам да отида!
— Не можеш да летиш, Еди.
Калахан не беше сигурен, че младежът е схванал думите му, затова наведе глава. Сега двамата стояха лице в лице, сякаш се готвеха да се целунат.
— Опитва се да те убие.
— Не… — започна Еди, но очите му бавно се проясниха.
— Да.
Калахан вдигна глава, но продължи предпазливо да стиска Еди за раменете.
— Добре ли си вече?
— Да. Предполагам. Всичко беше наред, отче. Кълна се. Звънът ме дразнеше, но иначе бях добре. После взех една книга и се зачетох. — Еди се огледа. — Господи, надявам се, че не съм я изгубил. Тауър ще ме скалпира.
— Не си я загубил. Подпрял си с нея кутията. Иначе вратата щеше да се затвори и вече да си станал на кайма.
Еди погледна над ръба на пропастта и пребледня. Калахан веднага съжали за искреността си, защото в този миг младежът повърна върху новите си обувки.
— Тя ме издебна, отче. Подмами ме.
— Да.
— Ти успя ли да свършиш нещо?
— Ако получат писмото ми и направят каквото съм заръчал, да. Ти беше прав. Дипно е оставил името си в пощата. За Тауър не знам. Калахан гневно поклати глава.
— Мисля, че Тауър е убедил Дипно да го направи — отбеляза Еди. — Този твърдоглавец още не чатка в какво се е забъркал, а след като замалко не се размазах, изобщо не съм склонен да търпя такива малоумници. — Кимна към вестника под мишницата на Калахан. — Какво е това?
— Вестник — отвърна отецът и му го подаде. — Искаш ли да прочетеш за положението в Израел?
Вечерта Роланд внимателно изслуша разказа на Еди и Калахан. Случката, при която Еди едва не се бе простил с живота си, го заинтересува доста по-малко от приликите между Кала Брин Стърджис и Ийст Стоунхам. Дори накара Калахан да имитира говора на продавача и чиновничката. Това се удаде доста лесно на Калахан (все пак той дълго бе живял в Мейн).
— Дааъ — имитира Роланд, после: — Ъъхъ. Дааъ, ъъхъ. Замисли се.
— Мислиш ли, че засега са в безопасност? — попита Еди.
— Надявам се. Ако някой е застрашен, това е Дипно. Ако Балазар не се е отказал от запустелия парцел, Тауър му трябва жив. Дипно е досадна пречка.
— Можем ли да ги оставим и да се заемем с тях след идването на Вълците?
— Не виждам друг начин.
— Можем да се откажем и да отидем там да ги пазим! — възбудено предложи Еди. — Какво ще кажеш? Слушай, Роланд, ще ти кажа защо Тауър е накарал приятеля си да се регистрира в пощата: хвърлил е око на някоя книга, която иска да притежава. Когато се появих и го убедих да си плюе на петите, преговорите са били стигнали до деликатен етап. Тауър обаче… човече, колко е алчен! Не се отказва. Ако Балазар научи, а вероятно вече знае, няма да има нужда от пощенски код, за да го намери, само от списък на хората, с които Тауър търгува. Силно се надявам, ако е имало такъв списък, да е изгорял с магазина.
Роланд кимна:
— Разбирам, но не можем да се откажем от работата си тук. Дали сме дума.
Еди се замисли, въздъхна и поклати глава:
— Какво пък? Тук ни остават още три дни и половина. Там — седемнайсет, преди договорът на Тауър да изтече. Може би ще успеем навреме. — Замълча и прехапа устни.
— Може би.
— Това „може би“ ли ни остава? — попита Калахан.
— Да. За момента мисля, че да.
На следващата сутрин уплашената до смърт Сузана Дийн седеше превита в тоалетната и чакаше контракциите и да преминат. Получаваше ги вече от малко повече от седмица, но сега бяха много по-силни от всеки друг път. Тя опипа корема си. Беше обезпокояващо твърд. „Мили Боже, ами ако се роди сега? Ако е тръгнало?“
Опита се да се самоуспокои, че не може да бъде, че водите и не са изтекли, а без това не може да настъпи раждане. Но какво разбираше тя от раждания? Твърде малко. Дори Росалита Муньос с богатия си опит на акушерка не можеше да и помогне много, а и тя бе израждала само човешки бебета от майки с нормална бременност. Сузана изобщо не приличаше на бременна. И ако Роланд беше прав за това бебе…