„Това не е бебе. Това е мъниче и не е мое. То е на Мия, която и да е тя. Мия, ничията дъщеря.“
Болките престанаха. Коремът и се отпусна. Тя опипа отвора на влагалището си. Изглеждаше нормално. Сигурно можеше да издържи още няколко дни. Трябваше. И макар че беше съгласна с Роланд, че между членовете на ка-тета не бива да има повече тайни, чувстваше, че тази трябва да запази за себе си. Когато боят започне, силите щяха да са седем срещу четирийсет или петдесет. Може би дори седемдесет, ако Вълците не се разделят. Трябваше да дадат най-доброто от себе си, да не се разсейват с нищо. Тя трябваше да заеме своето място.
Сузана вдигна дънките си, закопча ги и излезе на яркото слънце, като разсеяно потъркваше лявото си слепоочие. Видя ново резе на нужника (точно както бе поръчал Роланд) и понечи да се усмихне. Погледна обаче сянката си и усмивката и помръкна. Когато беше влязла в тоалетната, тъмната и двойница бе издължена както обикновено в девет часа. Сега се беше скъсила, сигурно наближаваше обяд.
„Невъзможно — помисли си. — Стоях там само няколко минути. Само колкото да пишкам.“
Може би. Може би останалото време в тоалетната бе седяла Мия.
— Не — изрече тя на глас. — Не може да бъде.
Знаеше обаче, че може. Мия още не беше поела нещата в свои ръце, но се надигаше. Готвеше се да установи контрол.
„Моля Те, Господи — помисли си тя, като се облегна с една ръка на дървената барака. — Само още три дни. Дай ми три дни, нека изпълним дълга си към тези деца. После прави, каквото искаш. Каквото искаш. Но, моля Те…“
— Само три дни — прошепна. — Ако ще, да загинем тук. Само три дни, Боже. Чуй ме, моля аз.
На следващия ден Еди и Тян Джафърдс тръгнаха да търсят Анди и го откриха сам на прашния кръстопът на Източния и Речния път. Роботът пееше с пълно…
— Не — измърмори Еди, — не може да се каже гърло, той няма гърло.
— Моля? — попита Тян.
— Нищо. Няма значение. Изведнъж му хрумна нещо.
— Тян, има ли лекар в Кала? — попита. Фермерът го изгледа изненадано и леко развеселено:
— Не и за нас, Еди. Лечителите са за богаташите. Когато някой от нас се разболее, отиваме при Сестрите.
— Сестрите на Оризия?
— Да. Ако улучат лекарството — а обикновено улучват, — оздравяваме. Ако не, състоянието се влошава. Накрая земята лекува всички, нали знаеш?
— Да.
Еди се замисли как вместваха тъпоумните деца в тази философия. Тъпоумните също умираха, но с години просто… крееха.
— Всеки човек си има три кутии — каза Тян, докато се приближаваха към пеещия робот.
На изток, между Кала Брин Стърджис и Тъндърклап, се издигаха колони от прах, макар че нямаше никакъв вятър.
— Кутии ли?
— Да, истина е. — Тян докосна челото, гърдите и седалището си. — Кратунокутия, цицокутия и лайнокутия. Засмя се весело.
— Тъй ли казваш?
— Е… между нас върви, но никоя дама няма да одобри, ако ги назовеш така на масата. — Тян отново докосна главата, гърдите и седалището си. — Кутия на мисълта, кутия на сърцето икю’кутия.
Еди чу „ключ-кутия“.
— Какво означава това последното? Кой ключ отключва задникът ти?
Тян спря. Анди вече ги виждаше, но не им обръщаше внимание; продължаваше да пее нещо като оперна ария на неразбираем за Еди език. От време на време вдигаше ръце и ги кръстосваше; този жест изглеждаше част от песента.
— Чуй ме — каза Тян. — Мъжът е зареден, ако разбираш. Най-отгоре са мислите му, те са най-хубавата част на мъжа.
— Или на жената — усмихна се Еди.
Тян кимна сериозно:
— Да, или жена, но казваме „мъж“ за двете, защото жената се е родила от неговия дъх, да знаеш.
— Така ли казваш? Еди се замисли за властните жени, които бе познавал в Ню Йорк, преди да се прехвърли в Средния свят. Надали щяха да обърнат на тази теория повече внимание, отколкото на онзи пасаж в Библията, според който Ева била направена от реброто на Адам.
— Както ще да е — съгласи се Тян, — но във всеки случай Господарката Оризия създала първия човек, така разправят старите хора. Те казват: Кан-а, кан-та, анна, Оризия. „Дъхът идва от жената.“