На сутринта Еди и Сузана се показаха на прозореца на спалнята и се загледаха към къщата на Росалита.
— Той получи нещо от тази жена — отбеляза Сузана. — Радвам се за него.
Еди кимна:
— Как си?
Тя се усмихна:
— Добре. А ти, сладурче?
— Ще ми липсват нощите в истинско легло и с истински покрив над главата. Освен това изгарям от нетърпение, но иначе съм добре.
— Ако се прецакаме, няма какво да се тюхкаш за леглото.
— Вярно е, но не мисля, че ще се прецакаме. А ти?
Преди Сузана да отговори, силен порив на вятъра разтърси прозорците и изсвири под стряхата. Семинонът идваше.
— Този вятър никак не ми харесва — сподели Сузана. — Може да обърка нещата.
Еди отвори уста, но тя добави бързо:
— Ако пак кажеш нещо за ка, ще те фрасна.
Еди замълча и направи знак, сякаш затваря устата си с цип. Въпреки това Сузана леко докосна носа му с юмрук.
— Имаме голям шанс за победа — отбеляза. — Те винаги са получавали онова, което искат, и това притъпява бдителността им. Също като Блейн.
— Да. Като Блейн.
Тя го подхвана през кръста и го накара да се обърне към нея.
— Има обаче възможност да се провалим, затова искам да ти кажа нещо насаме, Еди. Искам да знаеш колко много те обичам.
— Знам, но проклет да съм, ако разбирам защо!
— Защото ме караш да се чувствам цяла. Когато бях по-млада, не знаех дали любовта наистина е такова велико и прекрасно тайнство, или просто някаква измислица на холивудските продуценти, за да продават повече билети по време на Депресията.
Еди се засмя.
— Сега мисля, че всеки от нас е роден с празнота в сърцето и трябва да намери човека, който да я запълни. Ти, Еди, запълваш тази празнота. — Тя го хвана за ръката и го поведе към леглото. — Както запълваш и нещо друго в мен.
— Сюз, безопасно ли е?
— Не знам. И не ме интересува.
Любиха се дълго. Тя леко изстена под него миг преди собствения му оргазъм. „Ще я загубя, ако не внимавам — помисли си Еди. — Не знам защо го чувствам… но е така. Тя просто ще изчезне.“
— И аз те обичам — прошепна той, когато вече лежаха един до друг.
— Да. — Тя стисна дланта му. — Знам.
— Хубаво е да направиш някого щастлив. Не бях предполагал, че е тъй.
— Няма значение — успокои го тя и го целуна по устните. — Все пак си го разбрал.
В малкия хол на Роса имаше люлеещ се стол. Стрелеца седеше в него гол и с глинена чинийка в едната ръка. Пушеше и гледаше изгрева. Не знаеше дали отново ще стане свидетел на тази гледка от това място.
Роса, също гола, излезе от спалнята, спря на вратата и го загледа.
— Как са старите ти кости, кажи ми, моля аз?
Роланд кимна:
— Този твой мехлем прави чудеса.
— Няма да е задълго.
— Не, но има друг свят, света на приятелите ми, и там може би има средство, което да ми помогне. Изпитвам предчувствие, че скоро ще ида там.
— Пак ли за битка?
— Да, така мисля.
— Няма ли да се върнеш тук?
Роланд я погледна:
— Не.
— Уморен ли си, Роланд?
— До смърт.
— Ела тогава да си легнеш, хайде.
Той смачка фаса си и стана. Усмихна се и сякаш се подмлади.
— Благодаря, сай.
— Ти си добър човек, Роланд от Гилеад.
Той се замисли и поклати глава:
— Реакциите ми винаги са били бързи, но когато правя едно хубаво нещо, винаги съм бил бавен.
Тя вдигна приканващо ръка:
— Ела, Роланд. Ела комала.
Стрелеца я последва.
След обяд Роланд, Еди, Джейк и Татко Калахан тръгнаха по Източния път — всъщност в този участък той вървеше на север покрай криволичещия Девар-тет Уай. В постелките им отзад на седлата бяха увити лопати. Сузана бе освободена от това занимание заради бременността си. Беше отишла в Павилиона при Сестрите на Оризия, където бе издигната голяма палатка и се приготвяше богата гощавка. Когато тръгваха от Кала Брин Стърджис, в градчето вече прииждаха хора като за празник. Никой обаче не викаше весело и не се смееше, не гърмяха бомбички и не се организираха състезания. Анди и Бен Слайтман не се виждаха наоколо и това беше добре.