— Сега разкажете за Вълците, моля аз. Колко от тях идват?
— Четирийсет — отвърна Джафърдс.
— В цяла Кала ли? — намеси се Слайтман Старши. — Не, повече. — Обърна се към Тян едва ли не виновно: — Когато дойдоха последния път, ти си бил на не повече от девет. Аз бях на двайсет и няколко. Четирийсет в града може би, но в околните ферми дойдоха още. Бих казал по-скоро шейсет, Роланд-сай, дори осемдесет.
Роланд погледна Овърхолсър и вдигна вежди.
— Оттогава са минали двайсет и три години — отвърна той, — но мисля, че са били шейсетина.
— Наричате ги Вълци, но какви са всъщност? Хора ли са? Или нещо друго?
Овърхолсър, Слайтман, Тян и Заля се спогледаха — за миг Еди почувства как споделят общ кеф, почти ги чуваше. Почувства се самотен и отритнат, както се чувства човек, когато види влюбени да се целуват на улицата, прегърнати, впили погледи един в друг, опиянени. Е, нямаше причина за това, нали? Той имаше своя ка-тет, своя кеф. Да не говорим, че имаше и жена.
Междувременно Роланд нетърпеливо кършеше пръсти, сякаш искаше да каже: „Хайде, хайде, да не губим време.“
— Не се знае какво са — отвърна Овърхолсър. — Приличат на хора, но носят маски.
— Маски на вълци ли? — попита Сузана.
— Да, на вълци, сиви като конете им.
— Със сиви коне ли идват? — сепна се Роланд.
Настъпи кратко мълчание и Еди отново почувства това усещане за кеф и ка-тет, на свързани умове чрез нещо, наподобяващо телепатия.
— Дявол го взел! — възкликна Овърхолсър, сякаш казваше: „И още как; не ме обиждай с такива глупави въпроси.“ — Сиви коне. Носят сиви панталони, които приличат на кожа. Черни обувки с големи остри стоманени шпори. Зелени наметала с качулки. И маски. Знаем, че са маски, защото сме намирали изоставени. Приличат на метални, но гният като месо, дяволски бързо.
— Аха.
Овърхолсър го изгледа, наклонил леко глава като че питаше: „Абе ти малоумен ли си, или просто бавноразвиващ се?“
Слайтман се намеси:
— Конете им са бързи като вятъра. Някои носят по едно дете пред седлото и едно отзад.
— Наистина?
Слайтман кимна:
— На боговете благодарност. — Видя, че Калахан се прекръства, и добави: — Моля за прошка, Старче.
Калахан вдигна рамене:
— Живели сте на тази земя, преди да дойда. Можете да призовавате боговете колкото си искате, само знайте, че не вярвам в тях.
— И идват от Тъндърклап — уточни Роланд, без да му обръща внимание.
— Да. Намира се в тази посока на стотина колела. — Овърхолсър посочи на югоизток. — Ще го видите, защото ще излезем от гората на последните възвишения преди Полукръга. Оттам се разкрива гледка към цялата Източна равнина и мрака зад нея, като буреносен облак на хоризонта. Говори се, че в древни времена там имало планини. — Като Скалистите планини в Небраска — възкликна Джейк.
Овърхолсър го изгледа озадачено:
— Моля, Джейк-сой?
— Нищо.
Джейк се усмихна смутено. Междувременно Еди обърна внимание на обръщението, което бе използвал Овърхолсър. Не сай, а сой. Поредната странност.
— Чували сме за Тъндърклап — обясни Роланд. Безизразният му глас бе смразяващ; Еди почувства ръката на Сузана върху своята.
— Там живеят вампири, духове и тахини, така се говори — обади се Заля с треперещ глас. — Разбира се, това са стари сказания…
— Това е самата истина — заяви Калахан; гласът му бе рязък, но Еди долови страх. — Наистина има вампири, навярно и други подобни. Тъндърклап е леговището им. Може да поговорим повече за това друг път, Стрелецо, ако ти е угодно. Сега само ме чуйте, моля аз. От вампири разбирам много. Не знам дали Вълците отнасят децата на Кала при тях, по-скоро не, но вампири със сигурност съществуват.
— Защо говориш така, сякаш не вярвам? — попита Роланд.
Калахан сведе поглед:
— Защото мнозина се съмняват. Самият аз навремето. Много се съмнявах и… — Гласът му изневери; той се изкашля и добави шепнешком: — …и това доведе до моето падение.
Роланд мълчеше, обгърнал с ръце свитите си кокалести колене. Сетне се обърна към Овърхолсър:
— По кое време през денонощието се появяват?
— Когато отвлякоха Уеланд, брат ми, беше призори. Малко след закуска. Спомням си, защото Уеланд попита мама дали може да вземе чашата си в мазето. Последния път обаче… когато взеха сестрата на Тян и брата на Заля, и много други…