— Убий това — викна Роланд и хвърли чиниите.
Те се завъртяха и се разделиха във въздуха, черни силуети на фона на бялото небе.
Ръката на Джейк, онази, която държеше на сърцето си, сякаш изчезна. Той мълниеносно измъкна револвера от кобура и натисна спусъка още преди Роланд да отпусне десница. Чиниите се пръснаха сякаш едновременно. Парченцата се посипаха като дъжд. Няколко паднаха в огъня и вдигнаха облак пепел и искри. Едно-две издрънчаха върху стоманената глава на Анди.
Роланд рязко вдигна ръце. Еди и Сузана последваха примера му, ръцете им сякаш се превърнаха в мъгла. Хората от Кала Брин Стърджис се свиха, уплашени от гърмежите и мълниеносната стрелба.
— Вижте ни, моля аз — заговори Роланд и разпери ръце.
Еди и Сузана сториха същото. Еди беше уловил три парченца от чиния. Сузана бе хванала пет (беше порязала единия си пръст). Роланд имаше цяла дузина в шепата си. Изглеждаха достатъчно за сглобяването на цяла чиния. Шестимата жители на Кала ги съзерцаваха с удивление. Бени Хлапето притискаше ушите си; сега бавно свали ръце. Гледаше Джейк, сякаш виждаше призрак или ангел небесен.
— Боже милостиви… — възкликна Калахан. — Прилича на номер от стар каубойски филм.
— Не е номер, не си и помисляй — рече Роланд. — Това е наследството на Елд. Ние сме от този ан-тет, кеф и ка, както сами се уверихте. Истински стрелци. Сега ще ви кажа какво ще направим. — Той потърси с поглед Овърхолсър. — Ето какво ще направим, защото ние сами взимаме решенията. Мисля, че няма да нарушим спокойствието ви твърде много. Ако все пак го нарушим…
Роланд вдигна рамене. Сякаш искаше да каже: „Няма какво да се направи.“ Хвърли парченцата от чинии на земята и изтупа ръце.
— Ако това бяха Вълците, вече щяха да са не шейсет, а петдесет и шест. Четирима щяха да лежат мъртви тук, преди да сте си поели въздух. Убити от това момче, както го наричате. — Обърна се към Джейк. — Ние умеем да стреляме.
— Момчето стреля невероятно, истина е — обади се Слайтман Старши. — Обаче Вълците не са глинени чинии.
— За теб, сай, може би. Но не и за нас. Когато боят започне, ние избиваме всичко, що се движи. Нали затова сте дошли при нас?
— Ами ако не ги лови куршум? — попита Овърхолсър. — Ако не могат да бъдат застреляни?
— Защо си губим времето, което и без това лети? Вие знаете, че могат да бъдат убити, иначе нямаше да дойдете. Не съм ви питал, защото отговорът е очевиден.
Овърхолсър отново се изчерви като домат:
— Крещя за прошка.
Бени продължаваше да гледа втренчено Джейк и Роланд изпита съжаление. Двете момчета можеха все още да поддържат някакво приятелство, но случилото се току-що коренно бе променило отношенията им, беше ги лишило от обичайния момчешки кеф. Жалко, защото Джейк не беше призован за стрелец, той бе още дете. Почти на възрастта, на която самият Роланд трябваше да доказва мъжествеността си. Детството му скоро щеше да приключи. Жалко.
— Слушайте и добре ме чуйте — продължи Роланд. — Сега ще отидем в нашия лагер, за да вземем вещите си и да се посъветваме. Утре ще дойдем в града и ще се настаним у един от вас…
— Елате в „Седем мили“ — покани го Овърхолсър. — Ще ви приемем, благодарност-сай.
— Домът ни е много по-малък — рече Тян, — но със Заля…
— С радост ще ви приютим — намеси се жена му и се изчерви по-силно от Овърхолсър. — Истина казвам.
— Ти имаш къща и църква, нали, сай Калахан? — каза Роланд.
Калахан се усмихна:
— Да, слава на Бога.
— За първата си нощ в Кала Брин Стърджис можем да останем при теб. Нали няма проблем?
— Разбира се, добре сте дошли.
— Можеш да ни покажеш църквата си. Да ни запознаеш с тайните и.
— С удоволствие — отвърна Калахан, без да му трепне окото.
— След това — усмихна се Роланд — ще приемем гостоприемството на останалите жители на града.
— Няма да търсите дълго, гарантирам ви — увери го Тян.
Овърхолсър и Слайтман кимнаха в съгласие.
— Ако храната, която току-що ядохме, е знак за това, не се съмнявам. Благодарност, сай Джафърдс; благодарност на всички. В продължение на седмица ще обиколим целия град, за да разучим. Ще си набележим удобни места, ще говорим с хората и те ще говорят с нас. Вие, които сте тук, ще ни помагате, нали?
Калахан кимна: