„Почти реални — помисли си. — Ако силата, която ни прехвърли, беше по-могъща, щяхме да сме съвсем реални.“
Даде си сметка, че ако Калахан бе прав за предмета, скрит под църквата му, силата можеше да е по-могъща. С приближаването им до града и до източника и…
Сузана го дръпна за ръката. Роланд спря.
— С краката ти ли става нещо?
— Не — отвърна тя и той забеляза, че е уплашена. — Защо е толкова тъмно!
— Защото е нощ.
Тя нервно разтърси ръката му:
— Знам, не съм сляпа. Ти не… не го ли чувстваш!
Роланд си даде сметка, че е права. Защото нощта на Второ Авеню не беше тъмна. Той още не можеше да разбере защо хората в Ню Йорк хабят толкова разточително неща, които в Гилеад бяха редки и изключително скъпи. Хартия, вода, рафиниран нефт, изкуствена светлина. Последната беше навсякъде. Тя струеше от витрините на магазините (макар че повечето бяха затворени), от един павилион за сандвичи и най-вече от странните оранжеви електрически лампи, които сякаш окъпваха всичко в светлина. Сузана обаче беше права. Въпреки оранжевите лампи той имаше чувството, че всичко тъне в черен мрак. Това го накара да си спомни думите на Еди преди известно време: „Всичко е станало деветнайсет.“
Невидимият мрак обаче нямаше нищо общо с деветнайсет. За да разбере какво всъщност става, трябваше да извади шест. За пръв път Роланд наистина повярва на Калахан.
— Черната тринайсетица.
— Какво?
— Тя ни е прехвърлила, тя ни е изпратила в тодаш, нея чувстваме сега. Не е същото като прехвърлянето с грейпфрута, но е нещо подобно.
— Усещането е отвратително — прошепна Сузана.
— Така е. Черната тринайсетица вероятно е най-ужасната реликва от времето на Елд. Сигурен съм, че е по-древна и от Магьосническата дъга…
— Роланд! Здрасти, Роланд! Сюз!
Те вдигнаха погледи. Забравил предишните си мисли, Роланд изпита огромно облекчение, като видя не само Еди, а и Джейк и Ко. Еди им махаше. Сузана му отвърна въодушевено. Роланд я сграбчи за ръката, преди да се затича, защото тя явно точно това се канеше да направи.
— Внимавай с краката — предупреди я. — Да не хванеш някоя инфекция.
Тръгнаха с бърза крачка. Еди и Джейк се затичаха насреща им. Пешеходците се отдръпваха от пътя им, без да ги погледнат, без дори да прекъсват разговорите си. Едно момченце на не повече от три годинки щъкаше несигурно край майка си. Жената не ги забеляза, но когато Еди и Джейк минаваха покрай тях, детето ококори очи и дори протегна ръчички да пипне подтичващия след тях Ко.
Еди пръв ги достигна. Спря пред Сузана и се втренчи удивено в нея.
— Е? Какво мислиш, сладурче? — попита тя нервно, като жена, която се е появила пред съпруга си с екстравагантна нова прическа.
— Това определено е подобрение. Не са ти нужни крака, за да те обичам, но са наистина прекрасни. Боже мили, сега си с два пръста по-висока от мен.
Сузана се засмя. Ко подуши глезените и, които не познаваше, и също се засмя, макар че звучеше по-скоро като лай.
— Харесва краката ти, Сюз — рече Джейк.
Този странен комплимент я разсмя отново. Момчето не забеляза; вече се беше обърнало към Роланд:
— Искаш ли да видиш книжарницата?
— Има ли какво да се гледа?
Джейк посърна:
— Всъщност не много. Затворено е.
— Ако има време, преди да ни върнат, искам да видя парцела. И розата.
— Болят ли те? — обърна се Еди към Сузана; гледаше я изпитателно.
— Идеално ги чувствам. Идеално.
— Изглеждаш променена.
— Нищо чудно!
Тя затанцува весело. Възбудата и компенсираше изгубената грация. Някаква жена с костюм и дипломатическо куфарче в ръка вървеше устремено срещу тях. В последния момент се отклони рязко.
— Как няма да съм променена? Нали имам крака!
— Също като в песничката — отбеляза Еди.
— Каква песничка?
— Няма значение.
Той я притисна в прегръдките си, но Роланд ясно виждаше недоумението в очите му. „Може би все пак ще се откаже“ — помисли си.
Еди наистина се отказа от повече въпроси. Целуна жена си по устните и се обърна към Роланд:
— Значи искаш да видиш знаменития парцел и още по-знаменитата роза, а? Е, аз също. Води ни, Джейк.
Джейк ги поведе по Второ Авеню. Спря за кратко, за да надникне в „Ресторант за мисълта «Манхатън»“. В този магазин обаче не се разхищаваше електричество и не се виждаше почти нищо. Роланд се беше надявал да зърне менюто с книгите, но го нямаше. Джейк прочете мислите му и обясни: