Този път Слайтманови се движеха напред; всеки водеше по две животни за юздите. Конете от Кала Брин Стърджис не бяха буйни; и със сигурност нямаха нищо общо с онези, които Еди си представяше с развети гриви покрай пропастта от Роландовия разказ за стария Меджис. Тези бяха ниски, с яки крака, дълга козина и големи, умни очи. Бяха по-едри от шотландски понита, но далеч от необузданите жребци, които беше очаквал. Имаха не само седла, а и удобни кечета, навити на гърбовете им.
Еди се приближи до своя (не се налагаше да му го посочват: дорестият) и всичките му съмнения и страхове изчезнаха. Зададе само един въпрос — на Бен Слайтман Младши, — след като огледа стремената:
— Тези ще са ми къси, Бен. Би ли ми показал как да ги удължа?
Когато момчето слезе от седлото, за да му помогне, Еди поклати глава:
— По-добре да се науча как става.
Момчето му показа; не беше трудно. Еди разбра как се прави още щом Бен обърна стремето и показа ремъчето от задната страна. Не беше като някакво скрито, подсъзнателно знание, нито като свръхестествено прозрение. Просто конят бе топъл и ухаещ на реалност и Еди разбираше как действа всичко. От попадането си в Средния свят бе имал само един подобен случай — когато за пръв път взе един от револверите на Роланд.
— Да ти помогна, сладурче? — попита Сузана.
— Само ми помогни да стана, ако се стоваря от другата страна — изръмжа Еди, но, разбира се, това не се случи.
Конят стоеше мирно и само леко потрепна, когато Еди стъпи в стремето и се метна чевръсто върху черното седло.
Джейк попита Бени дали има пончо. Другото момче подозрително погледна облачното небе:
— Не вярвам да вали. Тук често е такова с дни…
— Трябва ми за Ко.
Гласът на момчето бе съвършено спокоен, напълно уверен. „Той се чувства като мен — помисли си Еди. — Сякаш е вършил това хиляди пъти.“
Бен извади навита кожа от дисагите си и я подаде на Джейк, който му благодари, нахлузи пончото и сложи Ко в големия джоб отпред, подобен на торба на кенгуру. Зверчето влезе без протести. Еди се замисли: „Ако бях рекъл на Джейк, че съм очаквал Ко да припка след нас като куче, дали нямаше да заяви: «Той винаги язди с мен»? Не… но щеше да си го помисли.“
Когато тръгнаха, Еди си каза, че това му напомня различни случаи на въплъщение, за които бе слушал. Опита се да прогони тези мисли, да размишлява като реалист, като бруклинско хлапе, израсло на улицата под сянката на Хенри Дийн, но не му се удаде. Може би мисълта за превъплъщението нямаше да го тревожи толкова, ако му беше хрумнала изведнъж. Не беше възможно той да има някакво родство с Роланд; освен ако Артур Елд не се беше отбивал по някое време през Кооп Сити. Например, за да хапне сандвич с лют кетчуп или от мекиците на Дали Лъндгрен. Какви глупави мисли, родени от способността да язди този очевидно кротък кон без предварителни уроци. Въпреки това идеята го преследваше през целия ден, а го беше измъчвала и в съня му през изминалата нощ: Елд, наследството на Елд.
Обядваха, без да слизат от седлата, и докато ядяха сандвичи и пиеха студено кафе, Джейк се приближи с коня си до Роланд. Ко се втренчи в Стрелеца с широко отворени очи от джоба на пончото. Джейк беше дал на животинчето от своя сандвич и по мустаците на Ко имаше трохи.
— Роланд, може ли да говоря с теб като с дин? — попита смутено момчето.
— Разбира се.
Роланд отпи глътка кафе и го изгледа любопитно.
— Бен… всъщност и двамата Слайтманови, но най-вече хлапето, ме попита дали искам да отседна при тях. В „Рокинг Б“.
— Искаш ли?
Момчето се изчерви:
— Ами, помислих си, че ако вие сте в града при Стареца, а аз отида в покрайнините… на юг, нали се сещаш, така ще разучим района от два различни ъгъла. Татко ми казва, че човек не може да получи добра представа за нещо, ако го види само от една гледна точка.
— Вярно е.
Роланд се надяваше гласът и изражението му да не са издали съжалението, което внезапно изпита. Сега момчето се срамуваше, че е момче. Той се бе сприятелил със свой връстник и новият му приятел го беше поканил на гости, както често се случва. Бени несъмнено бе обещал на Джейк да му покаже как храни животните и може би да му даде да изпробва лъка му (или ба, ако стреляше с къси стрели). Бени искаше да го заведе в тайните си скривалища, където при други обстоятелства би отишъл с брат си. В дървената къщичка на някое дърво или в тръстиките около някое езеро, или на брега на реката, където се говореше, че е заровено пиратско съкровище. На такива места скитат момчетата. Сега обаче Джейк Чеймбърс се срамуваше, че му се правят такива неща. Тази част от детството му бе отнета от пазача в Дъч Хил, от Гашър, от Тик Так. И от самия Роланд, разбира се. Ако откажеше на Джейк сега, момчето може би никога вече нямаше да го помоли за такова нещо. И нямаше да го намрази, че го е спрял, което беше още по-лошо. Ако каже „да“ по неподходящ начин — ако в гласа му прозвучи дори малко неохота, — Джейк щеше да се разколебае.