— Свали си панталоните, моля аз. Не се срамувай, защото се съмнявам да имаш нещо, което не съм виждала, освен, ако в Гилеад и Вътрешния свят на мъжете не им расте нещо друго.
— Не вярвам да е така — отвърна Роланд и се подчини.
Слънцето отдавна се беше вдигнало, но Еди и Сузана още спяха.
Роланд не бързаше да ги буди. Очакваха ги много ранни ставания (и безсънни нощи), но тази сутрин той реши да ги остави да се насладят на покрива над главите си и пухения дюшек; на усамотението, осигурено им от вратата, която скриваше личния им живот от околния свят.
Росалита извади шишенце с бледа, гъста течност. Огледа дясното коляно на Роланд и опипа бедрото му. Той присви очи, въпреки че докосването и бе съвсем леко. Росалита вдигна черните си очи към него:
— Това не е ревматизъм. Това е артрит. От онзи вид, който се разпространява бързо.
— Да, там, откъдето идвам, го наричат сухо разкривяване. Не споменавай за това пред отеца и приятелите ми.
— Няма да запазиш тайната задълго.
— Чувам те много добре. Все пак предпочитам да остане в тайна, докато може. И ти ще ми помогнеш.
— Добре, не се бой. Няма да кажа на никого.
— Благодарност-сай. Това мазило ще помогне ли?
Тя погледна шишенцето и се усмихна:
— Да. Тук има мента и блатна папрат. Тайната съставка обаче е котешката жлъчка. Само по три капки на бутилка, да знаеш. От скалните котки, които идват през пустинята от големия мрак.
Тя изсипа няколко капки върху дланта си. Силният аромат на мента бе примесен и с друга лека миризма, доста по-неприятна. Да, това можеше да е жлъчка от пума или каквото тук наричаха „скална котка“.
Щом Росалита втри мазилото в коленете му, той веднага почувства сгряване, почти нетърпимо. Когато обаче попремина, болката му се облекчи повече, отколкото се бе надявал. Когато приключи с мазането, Росалита попита:
— Как си сега, Стрелец-сай?
Вместо да и отговори, той я притисна силно към стройното си, голо тяло. Тя го прегърна без свян и прошепна:
— Ако наистина си такъв, за какъвто се представяш, не позволявай да отвлекат децата. Нито едно. Независимо какво мислят големите клечки като Айзенхарт и Телфорд.
— Ще направим, каквото можем.
— Добре, благодарност. — Тя се отдръпна и го огледа. — Една част от тялото ти няма артрит, нито ревматизъм. Изглежда съвсем здрава. Може би някоя жена трябва да гледа луната довечера, Стрелецо, и да моли за компанията ти.
— Може би ще я намери — отвърна Роланд. — Би ли ми дала шишенце с тази течност за пътуванията ни из Кала, или е прекалено скъпа?
— Не, не е прекалено скъпа. — Тя се бе усмихнала лукаво, докато флиртуваше; сега изражението и отново стана сериозно. — Но ще ти помогне само за кратко.
— Знам. Няма значение. Ние разпределяме времето си както намерим за добре, но накрая светът взима онова, което му се полага.
— Да. Така е.
Когато излезе от килера, като си закопчаваше колана, Роланд най-сетне чу раздвижване в съседната стая. Еди измърмори нещо, последвано от женски смях. Калахан беше при печката и си наливаше ново кафе. Роланд отиде при него и заговори бързо:
— Видях боровинки покрай алеята в двора.
— Да, и са узрели. Остро зрение имаш.
— Няма значение. Ще отида да набера една шапка. Искам Еди да дойде да ми помогне, докато жена му се занимава с нещо, например пържи яйца. Ще го уредиш ли?
— Предполагам, но…
— Добре.
Роланд излезе, без да го изчака да довърши.
Когато Еди излезе, Роланд бе напълнил наполовина шапката си с оранжевите плодове и беше изял няколко шепи. Болките в краката му бяха отслабнали удивително бързо. Докато береше, се запита колко ли би дал Корт за котешкото масло на Росалита Муньос.
— Човече, приличат на восъчните плодове, с които майка ми украсяваше масата в Деня на благодарността — отбеляза Еди. — Ядат ли се?
Роланд взе една оранжева боровинка с големината на нокътя му и я пъхна в устата на Еди.
— Прилича ли ти на восък?
Еди се ококори изненадано. Преглътна, усмихна се и посегна за още.
— Като червени боровинки, но сладки. Чудя се дали Сюз не може да направи сладкиш с тях. Дори да не знае рецепта, сигурен съм, че икономката на Калахан…
— Чуй ме, Еди. Слушай добре и обуздай емоциите си. В името на баща ти.