— Има. Ще стигна и дотам, но всичко по реда си. И така, имаше едно момче, което също бе на това мнение. Беше приблизително на възрастта на вашия Джейк. Не успяха да ме убедят — поне не в началото. Бяха сигурни и на мен ми беше трудно да ги разубеждавам. В Лот обаче определено се случваше нещо. Изчезваха хора. В градчето цареше страх. Невъзможно е да предам това усещане сега, докато седим на слънце, но то беше там. Трябваше да извърша опело на друго момче, Даниел Глик. Подозирам, че той бе първата жертва на вампира в Лот и със сигурност не последната, но във всеки случай беше първият явен случай. В деня на погребението му животът ми се промени. Не говоря за бутилката уиски, която изпивах всеки ден. Нещо се промени в главата ми. Сякаш някакъв ключ се беше завъртял. И макар че не съм пил алкохол от години, той е все още в онова положение.
„Тогава си преминал в тодаш, отче Калахан“ — помисли си Сузана.
Мислите на Еди бяха подобни:
„Тогава си станал деветнайсет, брато. А може би деветдесет и девет. Или и двете едновременно.“
Роланд само слушаше. Разумът му беше освободен от мисли, беше се превърнал в съвършен приемник.
— Писателят, Миърс, беше влюбен в едно момиче на име Сюзан Нортьн. Вампирът я уби. Вероятно отчасти, защото я е харесал, отчасти, за да накаже Миърс за основаването на отряд — ка-тет, който да го преследва. Отидохме в къщата, купена от вампира — стара развалина на име Марстън Хаус. Обитателят и се представяше като Барлоу.
Калахан се замисли, огледа слушателите си, после отново се потопи в миналото:
— Барлоу беше изчезнал, но бе оставил жената. И едно писмо. Беше адресирано до всички ни, но основно до мен. В мига, когато я видях просната в мазето, разбрах, че всичко е истина. С нас имаше лекар. Той я преслуша и измери кръвното и налягане, просто, за да сме сигурни. Нямаше пулс. Кръвното налягане беше нула. Когато обаче Бен заби кола си в нея, тя се съживи. Потече кръв. Тя пищеше. Ръцете и… спомням си сенките на ръцете и върху стената…
Еди стисна Сузана за ръката. Слушаха с ужас. Това не беше разказ за говорещ влак, задвижван от развален компютър, или за група подивели старци. Тук се разказваше за нещо, подобно на невидимия демон, който се беше появил, когато измъкваха Джейк. Или на пазача в Дъч Хил.
— Какво пишеше в това писмо? — попита Роланд.
— Че вярата ми била слаба и съм щял сам да се погубя. Прав беше, разбира се. Тогава единственото, в което вярвах, беше уискито. Просто не го съзнавах. Той обаче го знаеше. Алкохолът също е вампир и те вероятно се надушват. И така, момчето, което беше с нас, бе убедено, че вампирският принц е решил да убие родителите му или да ги превърне във вампири. За отмъщение. Момчето бе отвлечено, но успяло да избяга, като убило съучастника на Барлоу, получовек на име Стрейкър. Роланд кимна; това момче все повече му напомняше за Джейк.
— Как се казваше?
— Марк Петри. Отидох в дома му с всички могъщи оръжия на църквата: кръста, епитрахила, светената вода и, разбира се, Библията. Бях започнал обаче да гледам на тези неща като на прости символи и това бе ахилесовата ми пета. Барлоу беше там. Бе убил родителите на Петри. После хвана момчето. Вдигнах кръста и той заблестя. Отблъсна го. Той закрещя. — Калахан се усмихна при спомена за писъците на вампира; изражението му смрази Калахан. — Казах му, че ако нарани Марк, ще го унищожа, и в този момент наистина можех да го сторя. Той също го знаеше. Отвърна, че преди да посегна, ще разкъса гърлото на момчето. И това не бяха само заплахи.
— Патова ситуация — измърмори Еди, като си спомни онзи ден край Западното море, когато Роланд се беше озовал в подобно положение. — Патова ситуация, брато.
— Какво стана? — попита Сузана.
Усмивката на Калахан помръкна. Несъзнателно потърка белязаната си дясна ръка.
— Вампирът направи предложение. Да пусне момчето, ако оставя кръста. Да се изправим един срещу друг невъоръжени. Неговата вяра срещу моята. Съгласих се. Господ да ми е на помощ, съгласих се. Момчето…
Момчето изчезва като в мътен водовъртеж.
Барлоу като че ли е станал по-висок. Косата му, пригладена назад по европейски маниер, стои като ореол. Носи черен костюм и яркочервена вратовръзка с безупречен възел и изглежда като част от мрака, който го заобикаля. Родителите на Марк Петри лежат мъртви в краката му, с разбити черепи.
— Изпълни своята част от сделката, шамане.