Выбрать главу

62.

Ийст Хемптън, Ню Йорк, САЩ

Есента на 2013 година

Плажът беше пуст, синът ми Джак гонеше Хюго по мокрия пясък.

Анджела вървеше до мен.

Бяха минали осем седмици от схватките в Рим и Флоренция. И макар раните ни още да не бяха заздравели, двамата укрепвахме с всеки изминал ден. Някогашното дребно кутре, което Анджела беше подарила на сина ми, сега се беше превърнало в трийсеткилограмов звяр и следваше Джак навсякъде.

— Колко големи каза, че стават? — попитах Анджела.

— От шейсет до осемдесет килограма — отвърна тя. — Хюго ще стане голям боец.

— Отдавна не съм виждал Джак толкова щастлив.

— Хюго ще му помогне да излекува психическите рани. И ще му бъде приятел, на когото може да разчита.

Погледнах към Анджела.

— Хубаво е човек да има такива приятели — казах.

— Как са Бърк и екипът му?

— Понесоха удари, но ще са готови отново за действия след месец-два. Сега си почиват на Капри, правят тен и се напиват. — Ти успя да направиш впечатление на някои от организациите. Щетите, които можеха да причинят атентатите в Рим и Флоренция, ако не ги бяхме спрели, убедиха Триадите и Якудза да се присъединят към нас във войната.

— Гърците също са в играта, искат да отмъстят за смъртта на Големия Майк.

— На сицилианците само им трябва леко побутване. За тях ще е по-удобно, ако Камората поеме отговорност за ликвидирането на терористите и руснаците.

— А ти? — попитах.

Тя продължи да върви, като босите ѝ крака вдигаха пясък във въздуха след всяка крачка.

— Аз ще съм на линия, ако ти потрябвам — накрая отговори. — Но… ситуацията е сложна.

— Трябва ми известно време — казах ѝ.

— Няма за къде да бързаме.

Прегърнах я през кръста и бавно я придърпах към себе си. Тя облегна глава на рамото ми.

Продължихме да вървим така по брега. Единствените звуци около нас бяха шумът на вълните, смехът на момчето и лаят на кучето.

Бяхме само ние двамата, истински, неподправени, през тези няколко кратки мига. Бяхме в състояние на душевен мир и покой.

Епилог

Сентръл Парк, Ню Йорк, САЩ

Есента на 2013 година

Седях на една стара дървена пейка срещу Грейт Лоун и гледах как мъже на средна възраст играят софтбол. Свечеряваше се и студен вятър се спусна над парка, подхвърляйки във въздуха листа на дървета и счупени клонки.

Продължавах да гледам играта, без да обръщам внимание на Владимир, който седна на пейката, на половин метър вляво от мен.

— Браво на теб — каза той. — На теб и на Стрега. А аз направих грешен избор. Раза не беше достатъчно екипиран, за да се справи с вас двамата.

— Поиска среща и аз се съгласих.

— Искам да те помоля за една услуга. В замяна и аз ще ти направя една.

— Каква е тя?

— Борбата с теб през това лято ми коства доста пари — отвърна той. — А и Раза не беше единственият терорист, когото спонсорирам.

— Ако си дошъл да искаш заем от мен, забрави.

— Платих им от собствените си пари и сега останах без средства — продължи Владимир. — Всичко това може да се поправи, но ми трябва помощта ти.

— И как точно?

— Трябва да изпера руска валута на стойност петдесет милиона долара и да ги обърна в долари. Единственият, който е в състояние да го направи, е твоят приятел Кодома и неговите банкери от Якудза. Може да стане само за двайсет и четири часа, дори и по-бързо. За съжаление той отказва да прави бизнес с която и да е руска банда, особено с моята.

— И мислиш, че аз ще мога да го разубедя?

— Точно така. Ти винаги си бил близък с него, а сега дори си още по-близък, след като племенникът му е прикрепен към твоята група.

— Кодома е уважаван бос и приятел. Той никога няма да се съгласи да престъпи традициите на Якудза, независимо кой го моли за това.

— Можеш да го убедиш.

— Защо си толкова сигурен?

— Ти започна тази война, за да разбереш кой е заповядал атаката срещу самолета, в която загинаха съпругата ти и дъщерите ти. Мен можеш да изключиш, защото ако искам да нападна някого, аз нападам него, а не семейството му. А вече знаеш, че не е бил и Раза.

Обърнах се към него.

— Но ти знаеш кой е бил.

Владимир кимна.

— С тези терористи не можеш никога да си сто процента сигурен. Много от тях поемат отговорност за атаки, в които нямат никакво участие. Отнема много време и големи суми пари дори да се доближиш до истината. Но да, знам кой е бил.