— Работа ли имаш? — попита той.
— Не — поклатих глава. — Мислех си да намеря някой достатъчно наивен, който ще се навие да играе на шах с мен. Да се сещаш за някого?
— Зависи какъв е залогът.
— Чийзбургер, пържени картофи и ръкостискане с победителя.
— А пържен лук с бекон ще има ли?
— И с повечко кисели краставички.
— Става, татко, приемам.
Двамата обърнахме гръб на бушуващите вълни и тръгнахме към стръмния склон на път за къщата.
— И аз приемам — отвърнах.
12.
Той се казваше Раза и беше първата ми цел.
Някои от групата смятаха, че подхождам твърде предпазливо. Те предпочитаха да изпратят малка армия стрелци, които да очистят до един всички терористи, действащи на тяхна територия. Но макар че при този „картечен“ подход щяхме да пролеем доста кръв, с него нямаше да спечелим много. Трябваше да съсредоточим вниманието и усилията си върху една конкретна терористична клетка, да я разузнаем добре, не само да я унищожим, но и да разберем как функционира — как прехвърлят парите си, как се свързват с хората си, как вербуват атентатори-самоубийци, как успяват да се укрият от полицията и властите. Колкото повече научавах за техните операции, толкова повече можех да се поставя на мястото и да мисля като лидер на терористите, толкова по-подготвен бях да започна и да водя тази война.
Раза беше на трийсет и шест, завършил престижен университет от „Бръшляновата лига“. Роден в Пакистан, следвал в Индия и САЩ. Владееше три езика. Беше спонсориран щедро от руснаците и разполагаше с над триста последователи, всеки от които беше готов да жертва живота си по негова заповед. Раза обикновено беше в движение, но когато се задържаше на едно място за повече от седмица, това беше в Рим, където държеше два апартамента. Ходеше въоръжен с пистолет и караше бронирана кола.
Раза се появи на сцената през 1996 година, когато се присъедини към група разочаровани младежи от Близкия изток. Тези младежи били недоволни заради нерадостната си съдба, съчетана с критиките на Запада към тяхната религия. Именно Раза успял да убеди десетки сърдити младежи, че Западът ще прояви респект и ще отстъпи само пред демонстрацията на сила, действия на насилие и терор.
Същата година той организирал първата си терористична атака — бомбен атентат в един магазин за дрехи в Лондон. Тази първа бомба била лошо проектирана и сглобена и причинила само минимални щети, но Раза по този начин направил първия си ход и съзнавал, че с времето ще дойде и опитът.
На пръв поглед беше учудващо, че Раза ще избере пътя на насилието и войната. Той имаше дипломи и научни степени по физика и история на изкуството. Едва ли щеше да има проблем да си намери работа. Младежите с добро образование бяха търсени във всички времена и навсякъде. При това офертите за работа включваха шестцифрени заплати и редица други привилегии и бонуси. Раза освен това произхождаше от богато семейство и аз не открих никакви факти, че е бил жертва на антимюсюлмански движения или че е имал някакви подобни преживявания. Докато следвал в университета, бил затворен в себе си. Рядко ходел на купони и партита, пред шума и веселбата предпочитал уединението. Много четял и жадно поглъщал знанията, предимно книги, посветени на духовна и богословска тематика. Прекарвал часове в музеите, където се възхищавал на шедьоврите на великите майстори на изкуството, четял подробните им биографии. Негов любим творец бил Караваджо.
Раза е бил пленен от западната култура и почти веднага след това отвратен от нея. Той се възхищавал на художниците и скулпторите от епохата на Ренесанса, но въпреки това негодувал как такова ценно изкуство било превърнато в източник за печалби от туристите, възмущавал се как се омаловажавали великите шедьоври, като ги тиражирали и отпечатвали в брошури, дипляни, календари, сувенири и чаши за кафе. Смятал, че е по-добре тези творби да бъдат унищожени, отколкото да бъдат превръщани в ширпотреба.
Не минало много време и това негодувание и възмущение прераснали в истинска омраза. Раза бил убеден, че западните държави никога няма да го приемат открито, че неговият външен вид, религията му, дори само името му ще карат хората от Запада да се държат дистанцирано. В най-добрия случай той ще бъде смятан за нежелан чужденец, а в най-лошия — като опасност за националната сигурност. Твърде често бил удостояван с груби и враждебни погледи, когато отивал на ресторант или в кафене; твърде добре си давал сметка за тревогите и страховете, изказвани от европейците, че младежите като него са причина за икономическата криза, за ръста на престъпността и безработицата в техните страни.