Тези европейци, те били заобиколени от толкова много красота, имали толкова много причини да се наслаждават на живота, но в същото време били толкова завладени от омразата към различните, за да оценят ценните блага, които получавали едва ли не даром. И така Раза постепенно стигнал до извода, че няма друг избор. Решил да направи така, че омразата им да не е безпричинна, да ги лиши от чудесата и шедьоврите, красящи градовете им.
Раза бързо се развил и усъвършенствал след този първи бомбен атентат.
Постепенно организирал и провел по-смъртоносни атаки в Лондон, Мадрид, Лион, Бол оня и Будапеща. Използвал всякакви обекти и среда, като се започне от боклукчийски кофи и се свърши с кутиите за пожертвования в църквите.
И винаги нанасял удара си в събота или неделя.
Броят на жертвите му стигнал стотици и много скоро той попаднал в списъка на най-издирваните лица на всички служби за борба с тероризма.
През пролетта на 2008 година пред един футболен стадион в Мадрид с Раза за първи път се свързали представители на руската мафия. Руснаците имали амбицията да разширят сферата си на влияние и да завладеят нови територии. Те били готови да финансират хаоса и унищожението, колкото и да струвало това. Успехът на неговите операции през следващите няколко месеца привлякъл вниманието на Владимир.
Първоначално си мислех, че руснакът не е от хората, които биха се съюзили с терористи и биха съдействали на екстремисти да всеят глобален хаос. Той беше престъпен бос от голяма величина, действащ със замах, за какъвто повечето гангстери можеха само да си мечтаят. Затова едва ли се нуждаеше да установява връзки и да сключва сделка с терорист.
Но ако все пак руснакът се решеше на подобен ход, то Раза беше първи в списъка му от потенциални кандидати за задачата — човек, който убива не в името на религията или от патриотичен плам, а единствено заради удоволствието да защити достойнството и честта на себеподобните си. И ако целта на Раза беше да натрупа богатство, като сее смърт, да бъде глобален играч от международен мащаб — това беше напълно приемливо за боса на руската мафия. Каквито и да бяха мотивите му, Раза успя да се възползва от щедростта на Владимир и скоро се превърна в един от най-опасните терористи в света.
Израелското разузнаване Мосад, американското ЦРУ и британското МИ-5 — всички се опитваха да го ликвидират и го издирваха от близо десет години. И въпреки това всеки опит да бъде заловен или убит завършваше с провал. Всяко неуспяло покушение срещу живота му само засилваше мита и легендата за Раза, а в нелегалната му организация ставаше все по-трудно да проникне външен човек.
И ето сега той беше готов да играе на централна сцена.
Поредицата от успешни бомбени атентати — както и трудностите, които разузнавателните служби изпитваха при неговото залавяне или ликвидиране — изискваха от нас да разгърнем пълномащабно нападение. Това щяха да бъдат координирани действия между нашите звена на няколко нива, целта на които щеше да е да се унищожат по-големите структури, а хиляди терористи да останат погребани под руините.
Раза щеше да е подготвен за подобен развой на събитията.
Огромната финансова подкрепа на Владимир и егото на терориста го предполагаха.
А и аз не се надявах някой от тях да се остави да го победя.
Нямах намерение да правя опити хората ми да проникнат в организацията на Раза.
Имах си своите съображения. Подобна операция изискваше прекалено дълга подготовка, а и веднъж задействаше ли се, нямаше гаранция, че информацията, която получавам, е надеждна. Второ, аз не познавах никого, който би могъл да реализира подобен конспиративен план.
А щом не познавах даден човек, не можех да му се доверя.
Целта ми беше да разруша мрежата на Раза, да я превърна в пепел и дим. Всички членове на неговата банда — от най-високопоставения до най-редовия — щяха да умрат. Моите действия щяха да поставят началото на войната и да демонстрират ясно какви са намеренията ми. Организираната престъпност е бизнес, който изисква пълна отдаденост от всички без изключение. Когато ние предприемаме свой ход, всички мълчат и изпълняват и никой не се цепи от другите.
Затова за целта ми беше нужна Анджела.
Нужна ми беше Стрега.
13.
Чичо Карло отпи от своето айскафе.
— Дадох благословията си за тази война — каза той. Някога силният му глас беше отслабен от възрастта и болестта. — Но не си мисли, че съм сигурен в победата. Кой знае колко от членовете на Съвета ще седят спокойно и ще гледат как понасяме големи загуби за продължително време. Ние сме в бизнеса с печалбите и ако тази война спъне бизнеса, много скоро останалите ще станат от масата.