Стоях на един голям балкон и гледах замислено спокойните води на Неаполитанския залив. Анджела се приближи и застана до мен. Остави чашата си с червено вино на мраморния перваз.
— Гледам към този залив откакто бях дете — каза тя, — и още намирам утеха и спокойствие в красотата му.
— Не са много местата по света, които се запазват за вечни времена, но това изглежда е едно от тях. Затова и аз продължавам да се връщам тук.
— Повечето хора се боят от Неапол. Но не и ти.
Обърнах се към нея.
— За мен беше лесно — отвърнах. — Имаше кой да ми покаже красотите му.
Анджела е хубава жена. Има дълга кестенява коса с руси кичури, изсветлели от лятното слънце. Тялото ѝ е стройно и тренирано. Плува по един час всеки ден, или в залива, или в басейна на вилата си. Притежава очи с форма на бадем и усмивка, която излъчва топлина и уют. Образована е и обича пътешествията и приключенията. Тя е от онези жени, които някои мъже търсят през целия си живот и се надяват, но не могат да намерят. Жена, за която други мъже не смеят и да мечтаят.
Но за мен част от нея щеше да си остане онази красива девойка, която обичаше да се разхожда мълчаливо по плажа, която се смееше на комедиите с Терънс Хил и Бъд Спенсър и която можеше да спретне кулинарен шедьовър от няколко домата, червен лук и пресен босилек. Тя беше ужасна танцьорка, но това не я спираше непрекъснато да ме дърпа към дансинга на местния клуб, когато звучаха песните на любимите ѝ италиански групи. Тя ме научи да карам мотоциклет, като ми даде да управлявам нейния „Дукати 999“ и ме удряше по шлема всеки път, когато аз сменях скоростите със стържене на предавките. Двамата с нея отидохме за първи път на опера. Заспахме в началото на първо действие и се събудихме чак когато публиката стана на крака, за да ръкопляска. Аз стоях до нея, стиснал дланта ѝ, докато гледахме с мъка как баба ѝ издъхва. Тогава я видях за първи и за последен път да плаче.
Аз се вълнувах от Анджела и може би дори я обичах. И макар и тя да беше спечелила уважението ми и онова специално място за нея в сърцето ми, аз бях обзет от колебания дали да задълбочим връзката ни. И да си призная честно, не бях сигурен дали и тя би искала отношенията ни да се развият.
Но имаше и една друга част от Анджела, която с течение на времето опознах добре и тази част би накарала всеки мъж да се спре, преди да е дал израз на страстните си чувства към нея.
Отстъпвайки само на баща си, Анджела беше най-жестокият гангстер в Италия и един от най-влиятелните в Европа.
Виторио Джанети все още официално беше начело на Камора, неаполитанския клон на мафията, но за онези, които всекидневно си сътрудничеха с тях, беше известен факт, че дъщеря му командва парада. Гласът ѝ не само се чуваше на съвещанията на Съвета, но често с мнението ѝ се съобразяваха.
Тя отговаряше за вербуването на кадри и за инвестирането на милиардите долари, които Камора печелеше годишно от търговия с наркотици, крадени стоки от висшата мода и транспорта на токсични товари. Под нейното управление с желязна ръка Камора контролираше европейския черен пазар — предприятие, от което мафията получаваше месечна чиста печалба от двеста милиона долара. Не беше никак зле за организация, създадена през тринайсети век като протест срещу тормоза над бедните.
Камора набира и вербува своите членове още от шестгодишни деца.
Те експлоатират с пълна сила Неапол, процъфтяват благодарение на мизерията в най-бедния град в Европа, с ниво на безработица над четирийсет процента. Те взимат момчетата от семействата, които им дължат пари. Много често отчаяни родители почти са обезверени за себе си, имат още по-малко надежда за съдбата на сина си и затова го водят до вратата на някой местен мафиотски главатар, след което умоляват благодетеля да вземе детето им.
Десетилетия наред тези деца са помагали на Камора да затвърди властта си.
Изпращат ги в най-добрите училища според конкретните умения и заложбите на детето. С течение на времето този метод е позволил на Камора да изгради всеобхватна мрежа от контакти и връзки, несравнима с друга престъпна организация по света. Те имат свои хора, поставени във всеки бранш, във всяка професия. Тези техни хора редовно ги снабдяват с необходимата информация. За мен именно информацията е най-силното оръжие на всяка мафиотска организация.
Анджела има дипломи и университетски степени по световна история и икономика. Тя може да води с лекота и самочувствие дискусии по най-различни теми, като може да го прави на четири езика.
Но също като мен тя има и една тъмна и зловеща страна на характера.