— Ще ми трябва твоето досие за Раза. Цялата информация до най-малката подробност — хобита, любим филм, какъв сладолед обича.
— Той не понася лактозата и млечните продукти — отвърнах и се усмихнах. — Така че на твое място не бих заложил на сладоледа. Но за сметка на това обича женско биле — черно, не червено. Само по тази му особеност би трябвало да можеш да го засечеш.
Анджела впери поглед напред, към града. Градът, в който не само живееше, но и властваше. Отпи от чашата си и се умълча за миг.
— Какво целиш, Винсънт? — попита. — Искам да кажа, като се отървеш от Раза. Съгласна съм, всички имаме интерес това да се случи и съм на твоя страна. Но след това какво следва?
— Не съм планирал толкова надалеч. Предполагам, че ще отведа сина си някъде и ще се опитам да водя и да му създам нормален живот. Досега никога не съм го правил и не знам как ще стане, но го дължа на хлапето. Трябва поне да опитам.
— Ти не си от хората, които се провалят. — В гласа ѝ долових възхищение.
— Жена ми и дъщерите ми загинаха заради мен — продължих, изричайки думите с тъга. — За мен това си е провал.
— И си мислиш, че ако беше с тях в самолета, щяха да оцелеят? Или че си се провалил, като изобщо си ги качил на този самолет?
— Както и да го погледнеш, смъртта им ще тежи на съвестта ми. Остана ми син, когото да защитя, и няма да го подведа.
— И тези думи ги изрича бос на мафията, който почти не използва бодигардове. Само защото въртим бизнеса си като търговска корпорация, това не означава, че сме обикновени мениджъри. Ние сме гангстери, Винсънт. Това автоматично ни превръща в мишени. Нас и нашите семейства.
— Не забелязах голяма охрана пред къщата ти.
— Това е градът на баща ми — с гордост отвърна Анджела. — Никой не би посмял да вдигне и пръст срещу него или срещу мен, защото знае, че после върху му ще се изсипят огън и жулел. Страхът на другите е моята охрана. Но аз живея по по-различни от твоите правила.
— Какво друго ще ти трябва? — попитах я.
— Само още едно нещо. — Тя остави чашата си и влезе вътре.
— Какво.
— Заведи ме на вечеря. Много скъпа вечеря. Знам подходящото място.
— Не се и съмнявам.
19.
Планът ми постепенно се осъществяваше.
Щях да се съюзя с Анджела, брутална коалиция между Камора и моята Нюйоркска мафия, а черешката на тортата щеше да е „Безшумната шесторка“. Всяка от другите банди имаше конкретни задачи — Якудза щеше да наруши финансовите потоци към терористичните мрежи, като се фокусира главно върху организацията на Раза. Триадите трябваше да държат терористите настрани от основните ни бизнеси и да пазят от тях азиатския пазар. Марсилската организация щеше да ми осигури разузнавателна информация, събрана от десетките мюсюлмански банди, които действаха по техните улици. Сицилианската Мафия щеше да внесе смут и хаос в корабните доставки на оръжие и наркотици от Мексико, предназначени за европейския пазар. Израелците и техният екип от убийци щяха да вземат на мушка руските гангстери, като се заемат с ликвидирането на високопоставените босове, всеки от които беше свързан с терористичните групи.
Мои мишени щяха да са Владимир и Раза.
Както вече казах, нямаше да е по-различно от играта на шах.
Първите ходове на пръв поглед са незначителни, продиктувани предимно от случайността или удобството. Но едва по-късно, в разгара на битката, победеният осъзнава колко коварни и целенасочени са били тези първи ходове. Такава роля планирах да изиграе ликвидирането на Раза и неговия отряд — печеливш първи ход в дългата и трудна война.
Премахването на Раза щеше да покаже на другите банди, че Владимир не е непобедим. Давах си сметка, че повечето организации въпреки големи думи се страхуват от руснаците. Съюзниците ми им завиждаха за купищата пари, които печелеха, за огромните човешки ресурси, с които разполагаха, за това, че беше почти невъзможно да вкарат агент в техните редици или да се договориш зад гърба на босовете им. Руснаците демонстрираха техните правила на играта още от самото начало. Те лесно нарушават обещанията си и единственото чувство, което изпитват към колегите си от другите престъпни организации, е ненавист.
Те вярват, че са орисани да господстват, а всички останали престъпни фракции трябва да им се подчиняват. И за тях най-добрият начин да постигнат целта си е като се съюзят с терористите. Да направиш коалиция с хора, които убиват в името на идея, е дръзка постъпка. В крайна сметка никой от участниците в тази коалиция — нито руснаците, нито терористите — се бяха съюзили заради печалбата. Терористите от тяхна страна са фанатично решени да променят сведа по техните демонични представи, като избият толкова невинни, колкото е необходимо. Руснаците пък просперират от хаоса и суматохата и са готови да спонсорират терористите. В резултат на това структурите, които са съществували десетилетия наред, рано или късно ще се срутят.