Владимир възнамеряваше да запълни празнината, образувала се на мястото на срутилите се структури.
„Всичко се свежда до противоборството на организираната престъпност с неорганизираната — каза ми веднъж Франк Тонели. — Лично аз винаги бих предпочел организираната престъпност. За тях поне знам, че се ръководят от правила. Виж другите… те се занимават само с убийства. Това предизвиква у мен огромен страх, а аз не съм от хората, които се плашат лесно.“
Тонели беше полицейски детектив в оставка, смятан за един от най-добрите в Ню Йорк. Докато беше младо ченге, често кръстосваше шпаги с моя чичо. С течение на времето, въпреки че бяха от противоположните страни на барикадата, започнаха да изпитват взаимно уважение. В по-късните години от живота им това уважение прерасна в приятелство. Двамата си приличаха в много отношения и за мен беше нещо нормално да се обръщам за съвет едновременно и към двамата, често по един и същи въпрос.
Имах силно предчувствие, че на Тонели изобщо няма да му хареса планът ми, но ще разбере каква е логиката. Той си даваше сметка, че полицията и службите на реда не са способни сами да победят терористите, въпреки всичките им законови, технически и числени предимства. Той разбираше, че понякога се налага да прекрачиш границата на закона, за да спипаш онези, които с лекота го престъпват. Той беше работил достатъчно дълго като ченге и беше естествено да се мръщи на подобни идеи. Но Тонели също така беше реалист и имаше добра представа за възможностите на жестокия противник, срещу когото планирах да се изправя. И беше съгласен, че този противник трябва да бъде спрян.
Аз го имах за полезен източник на информация, към когото мога да се обърна по всяко време и той да ми даде име, биография, адрес на тайна квартира или пък полицай за връзка в някой чуждестранен град. Никога не съм искал от него да нарушава закона. В замяна той държеше само да запази анонимност, контактите ни да си останат между нас. Хората като Тонели, към които можех да се обърна при необходимост, бяха десетки. Това беше един от най-ранните уроци, на които ме научи чичо ми: ако исках да оцелея като бос на мафията, трябваше да разполагам с мрежа от контакти отвъд престъпната организация.
Колкото повече доверени сътрудници имах, толкова по-дълго щеше да продължи моето царуване. Сега според мен има голяма разлика между доверения сътрудник и приятеля. Довереникът очаква нещо в замяна на предоставената информация. Приятелят не очаква нищо в замяна.
Способността да различиш едните от другите може да спомогне за по-продължителното ти оставане в занаята.
Да не се доверяваш на никого, да подозираш всекиго, може и да не е най-нормалният подход към живота, но само когато водиш нормален живот. Когато си престъпник, ситуацията е коренно различна. Престъпният бос винаги живее на ръба. Няма място за грешки, защото ако направиш погрешна крачка, връщане назад няма.
Обикновено влизам в битки сам, но ако започнех тази война сам, със сигурност щях да се проваля. И макар и да не обичам около мен да има бодигардове, това не означава, че нямам охрана. Само дето не се виждат. Това не важи само за мен, а за всеки високопоставен шеф на мафията. Ако искате да видите бодигардове, потърсете ги около някоя филмова звезда или модел. Те плащат добри пари за демонстрация на сила. Най-добрите бодигардове обаче са онези, които не можеш да видиш — невидима армия, която се появява само когато се наложи. Може и да изглежда така, че се движа сам, но бъдете сигурни — аз никога не съм сам.
Намирам странно успокоение в мисълта, че правилата, които прилагам към моите планове, датират от векове и в различни времена са били използвани от такива криминални босове като легендарния основател на Мафията Джулиано, Джо Боса Масерия, франк Костело, Лъки Лучано. Тези престъпни босове са поемали пресметнати рискове, винаги с поглед към бъдещето. Тези хора аз имах за свои примери и модел за подражание, тях изучавах, адаптирах тактиката им към днешния динамично променящ се и свиващ се свят — свят, крайно различен от техните представи.
Има още един важен елемент, ключов за удържането на победа над такъв внушителен противник — използването на враговете.