Врагът е също толкова съществен за победата, колкото приятеля или съюзника. Неговите мотиви могат да бъдат най-различни, в зависимост от това кой седи срещу него на масата. В случая с руснаците, мексиканците и терористите аз бях избрал за врагове колумбийските наркокартели.
Някога те бяха кралете на търговията с кокаин и бяха сред най-страховитите гангстери в света. Сега те са като малки деца пред витрината на сладкарница, допрели лица до стъклото, гледат със завист и яд сладостите. Тяхното могъщество беше многократно отслабено от акциите на колумбийската полиция, от раздорите и бунтовете в собствените им редици и от дръзките действия на конкурентите им. Мексиканците предприемаха общи действия да изместят колумбийците още от началото на деветдесетте години на миналия век, а колумбийците не направиха почти нищо, за да попречат на това. Те постепенно се умориха от непрекъснатите преследвания и гонитби със силите на реда. Наркобароните бяха станали или прекалено богати, или прекалено надрусани, за да дадат достоен отпор. Колумбийците не бяха планирали бъдещето си и бяха допуснали фатална за всеки гангстер грешка — в интерес на истината, фатална и за всеки бизнесмен, който се стреми да остане на върха: те бяха свикнали с мисълта, че винаги ще бъдат лидери в наркотрафика. Но винаги някой друг дебне да измести шефа и да го свали от високото.
Колумбийците бяха в такава позиция в момента — лишени от власт и хора, заети с възстановяване на организацията си, горящи от нетърпение да обявят война на мексиканците и да си възвърнат челното място в многомилиардната търговия с наркотици.
Аз мога да им помогна да постигнат тези цели, което автоматично ме прави неотменна част от техния успех или провал. По този начин ще получа на своя страна потенциално смъртоносна организация.
Само трябваше да приемат моето предложение.
Една продължителна война с мексиканските картели щеше да наруши потока на наркотици, който представляваше главен източник на приходи за бандите, участващи в наркотрафика, в това число и за моята. Престъпните синдикати щяха да се примирят с намаляването на приходите за определен период от време. Но след като притокът на наркотици се забавеше, а търсенето се увеличеше, тяхното търпение бързо щеше да се изчерпи, а с това и тяхната надеждност като мои съюзници. Ако можех да осигуря участието на колумбийците, те щяха да запълнят нарковакуума и да се погрижат пратките с дрога да продължат да се доставят по местоназначение. В замяна щях да им дам пари и легално прикритие в техния челен сблъсък с мексиканците. Двамата съперници нямаха друг избор, освен да се обединят срещу един общ враг, създавайки временен съюз, който щеше да е в интерес и на двете страни.
На този принцип от хилядолетия се държи светът.
20.
Ню Йорк, САЩ
Майкъл Палеокрасас, глава на гръцкия картел, беше един от най-важните членове на международния престъпен синдикат. Висок на ръст, на трийсет и няколко години, мускулест и винаги загорял, независимо кой сезон на годината беше. Той се държеше спокойно и непринудено и никога не избухваше. Но беше ненадминат с пистолет, още по-добър с нож и не по-малко смъртоносен с голи ръце. Той беше мъж на думата и честта и се ползваше с уважението на всички фракции на подземния свят. Майкъл също така беше компютърен гений.
За първи път започнах да работя с него преди петнайсет години и оттогава му имам такова доверие, каквото нямам на друг извън моето най-тясно обкръжение. Той беше един от виртуалните компютърни приятели на Джими и когато беше в Ню Йорк, идваше на гости и двамата със сина ми с часове играеха на шах или на видеоигри.
Гъркът създаде за нашата организация специален софтуер с широко приложение — от проучването на отделни лица до проследяването и прослушването. Той беше Бил Гейтс на нашия синдикат, само че въоръжен до зъби и готов да убива, за да защити бизнес интересите си.
Поръчах две чаши кампари и чиния с бишкоти.
Намирахме се в едно кафене на открито в центъра на Манхатън, докато колите бавно пъплеха по улицата в натоварения сутрешен час-пик.
Майк постави огромните си длани върху масата.
— Как си? — попита.
— Все така — отвърнах аз. — По-скоро зле.
— Времето ще ти помогне да преодолееш мъката. Поне малко.
— Трябва ми нещо повече от времето. Трябват ми хора, които да умрат в бой. Много хора.
Той кимна.
— Аз съм с теб.
Подадох му лист.
— Да започнем, като проследим тези номера на мобилни телефони. Искам прослушване и визуална информация за всеки един. Искам да знам кой с кого разговаря, кога и къде.