— Ще бъде някой културен обект — отбелязах. — Като удариха Световния търговски център, удариха финансовото ни ядро. Следващият удар ще бъде насочен към сърцето. А това означава Европа. По всяка вероятност в Италия.
— Затова ли така се сдуши със Стрега?
— До голяма степен, да. Първата битка е много важна. Щом премахнем Раза, очистим групата му и секнем паричните му потоци, тогава в играта ще се включат нашите съюзници. На всяка цена ми трябва победа, Майк. Ти и Стрега сте моят най-добър шанс за това.
Големия Майк беше един от най-коравите мъже, които познавах, а и един от най-интелигентните и мъдри мъже. Той беше от новата вълна босове на организираната престъпност, които бяха прозрели, че двайсет и първи век ще е повратна точка в начина на водене на нашия бизнес. Той постоянно се безпокоеше и ядосваше, че другите групировки все не успяват да прозрат това просто нещо.
— Според теб трябва ли да сме безпощадни като тях? — попита ме той. — Тези типове нямат никакви скрупули. За тях е напълно нормално да използват дете за примамка или дори за мишена. Може да си на пет или на петдесет и пет, това за тях е без значение. Окажеш ли се на пътя им, ще те прегазят. Мен ако питаш, ако изобщо имат някакво предимство, то е това.
— Знам. Те са способни на постъпки, за които ние не бихме и дръзнали да си помислим.
— Но не и руснаците. За тях бандата на Раза е идеалният партньор.
— От нас се изисква само да сме по-хитри и по-бдителни от тях, както и да имаме много повече късмет — отвърнах аз. — Ще се наложи да извършим някои неща, с които със сигурност няма да се гордеем. Но всяка една война има висока цена.
Големия Майк се умълча за момент и замислено се загледа в пейзажа.
— Ти вече плати достатъчно висока цена — отвърна накрая.
— Удвоих охраната на Джак — поясних. — Той е основната ми грижа. Направих го така, че да не забележи. И без това му се събра много, та да се движи заобиколен от въоръжени хора.
— За Джак не се притеснявам — каза Големия Майк. — Той е добро хлапе и няма да му се случи нищо. Ние всички ще се погрижим за това. Повече ме е страх за теб.
— Няма нужда да се страхуваш за мен. Всичко ще се нареди.
— Теб те сърбят ръцете да се включиш в боя. Загърбил си и най-елементарната предпазливост. Вярно, че когато стане дума за безопасност, ти винаги си имал свое виждане по въпроса. Но сега нещата са по-различни.
— Искам ги мъртви, Майк. И ако е нужно да изложа себе си на риск, за да го постигна, така да е. Това е риск, който съм готов да поема. За мен друг път няма.
— А на мен ми трябваш жив. Както и на Джак. Вълка може да поема всякакви рискове, но не и бащата на Джак.
Големия Майк извади от сакото си малък черен мобилен телефон и ми го подаде.
— Ако трябва да се свържеш с мен, използвай го. Позвъни ми, или ми напиши съобщение, няма значение. Него не могат да го клонират. Ще дам по един такъв на Стрега и на Джими.
— Как така не могат да го клонират?
— Така, не могат. И Джон не може.
Прибрах телефона в джоба на ризата си.
— Довечера ли летиш обратно? — попитах.
— Самолетът ме чака в Тетърбъро — отвърна той. — Ще съм си у дома утре рано сутринта. Освен ако не искаш да остана за срещата с колумбийците.
Поклатих глава и отвърнах:
— Те са доста съмнителна шайка. Може и да се паникьосат, ако се появя на срещата с човек, когото не са очаквали.
— Мислиш ли, че ще се съгласят на нашите условия?
— Да, според мен ще се съгласят. Мексиканците им отнеха лъвския пай и те сега страшно много искат да си го върнат. Мога да ги подпомогна, като им отворя вратата. В замяна те няма да оставят мексиканците на мира, докато ние се фокусираме върху терористите и руснаците.
— Те имат ли достатъчно сили, за да се опълчат на мексиканците?
— Не и за по-дълъг период. Но ще ни спечелят достатъчно време и ще забавят трафика на оръжие и наркотици, които минават през територията на Мексико. Едно главоболие по-малко за нас.
— Пази си тила — предупреди ме Майк. — Никак не ми харесват тези.
— Никой не ги харесва. Но щом могат да ни помогнат, ние ще се възползваме.
— А след като престанат да ни бъдат нужни?
Обърнах се към Големия Майк и сложих ръка на рамото му.
— Тогава ще избием колкото можем повече от техните и ще превземем колкото се може по-голям дял от бизнеса им.
Той кимна.
— Нямам търпение да дойде този ден. Гледай да се върнеш към старите си задължения и да се грижиш за ежедневните ни операции. Доста по-чисто и приятно занимание е.
— И много по-печелившо — отбелязах аз.