— Колкото и да не ми се иска, но ще се съглася с Марни — обади се Холт. — Той има право. А и ако решат да воюват, то ще трябва да се изправят срещу нас, а не срещу неколкостотин терористи. Само тази перспектива би ги възпряла.
Владимир се облегна в удобното кресло и погледна към портрета на някакъв граф отпреди векове.
— Ако ще го правим, то ще трябва да елиминираме и двамата едновременно — изрече след няколко секунди размисъл. — Ако предпочетем единия пред другия, оцелелият ще ни погне с всичките си сили.
— Те виждат ли се? — попита Марии. — Доколкото разбирам, са си близки.
— Ще трябва да е на публично място — отбеляза Холт. — Домът ѝ в Неапол се охранява като военна база. А на негова територия Вълка е буквално недосегаем.
— Тогава къде се срещат? — попита Владимир.
— Обикновено в хотелски апартаменти — отговори Холт. — Силно охранявани. Когато той е в Неапол, се срещат в имението ѝ. Вълка има няколко къщи и е трудно да бъде засечен къде точно се намира. Непрекъснато е в движение, особено след смъртта на жена му и дъщерите му.
— Няколко пъти я е извеждал на вечеря — добави Марии. — Прочетох го в едно от досиетата, които имаме за тях. Стрега е собственичка на няколко ресторанта, повечето в Неапол, други в Рим. Ако отидат да вечерят заедно, то според мен ще е в някое от тези заведения.
— И двамата мразят бодигардовете — каза Владимир. — Още ли е така?
— Може да не ги харесват, но не се отказват от тях — отвърна Холт. — Стрега има двама мъже, които никога не я изпускат от очи. Където ходи тя, те я следват като сенки. И се появяват само ако има някакъв проблем. Тя се чувства неуязвима в Неапол, но тези двамата са с нея още от тийнейджърската ѝ възраст и баща ѝ настоява да я следват навсякъде.
— А Вълка? — попита Владимир.
— Синът му се охранява денонощно — отвърна Марии. — Както и всичките му жилища и офиси. Колкото до самия него, той изглежда се движи сам. Поне няколко пъти, когато сме го виждали на публични места. С охрана е само когато е със сина си. Но ние от опит знаем, че най-добрите бодигардове остават невидими за врага, докато не се наложи да стрелят по него.
— Сега са партньори и ще трябва да се срещат по-често — продължи Владимир. — Ако, както казваш, Стрега е убедена, че никой не би дръзнал да я нападне в Неапол, тогава градът е идеално място за нашия ход.
— Раза кога възнамерява да задейства плана си? — попита Марни.
— Последният транш, който ми поиска, беше най-големият до момента и последният — отвърна Владимир.
— Две-три седмици?
— Тогава трябва да планираме акцията срещу Вълка и Стрега да е не по-късно от десет дни — каза Холт. — Престъпните босове ще трябва да се прегрупират и да решат как да постъпят, но докато стигнат до някакво решение, Раза вече ще е свършил пъкленото си дело.
— Очистете ги и двамата — нареди Владимир — при първа възможност. Изпратете най-добрите ни хора, но нека групата да не е голяма. Ще трябва да действат светкавично.
— Можем да заложим бомба в някой от ресторантите ѝ — предложи Холт. — Така се премахва рискът от престрелка.
— Искам доказателство за смъртта им — отговори Владимир. — Другите престъпни синдикати също ще искат да са сигурни. А най-сигурното доказателство е куршумът.
36.
Неапол, Италия
— Полицията май е открила нещо интересно — каза Анджела.
— Сериозно ли е? — попитах.
Тя сви рамене.
— Един детектив от Рим ни го даде. За него случаят не е поредният като всички други. Той е мотивиран. Като теб.
— Като мен?
— По-малкият му брат също работил в полицията. Бил доста добър в задържането и откриването на терористи. Наскоро загинал на летището в Рим.
— Бомбата пред терминала. Това беше работа на Раза, горе-долу по същото време той сключи сделка с Владимир.
Двамата седяхме в ъглово сепаре в един от най-старите ресторанти в Неапол, „Мими ала Феровия“, близо до сградата на съда. Нямаше американски президент от Дуайт Айзенхауер насам, който да не беше идвал тук. Техните фотографии заедно със снимките на безброй политици и филмови звезди украсяваха стените на заведението.
Анджела беше предложила да излезем на вечеря и не се наложи да ме убеждава дълго. Намирахме се в нейния град и двамата ѝ най-добри стрелци бяха накъде наблизо, готови да реагират при първа опасност.
Сервитьорът се приближи и отвори бутилка скъпо червено вино.
— Само за дамата — казах му.
— Не виното убива, Винсънт — изрече Анджела, — а куршумите. А и ти като истински джентълмен не можеш да оставиш дамата да пие сама.