— Да му казвам ли защо го правим?
— Няма нужда.
Бърк се обърна към останалите от групата и извика:
— Товарете багажа и да изчезваме оттук. Имаме по-малко от четири минути да стигнем до колата.
„Безшумната шесторка“ напълни тежките чанти с оръжие, амуниции, записки и папки, всеки от екипа метна по една на рамо и тихо и бързо излязоха от палацото, построено така, че да издържи на изпитанието на времето, но не и на десетина парчета мощен пластичен експлозив.
След като всички се качиха в микробуса, Киндър, седнал зад волана, включи на скорост и подкара бавно по уличката. Минути по-късно експлозията озари нощното небе и изпочупи стъклата на прозорците на къщите в радиус от километър и половин, задейства алармите на колите и детекторите за пожар. Взривът беше толкова силен, че от ударната вълна микробусът се килна на една страна. Киндър стисна здраво волана и се отправи на север, към магистралата, която щеше да ги изведе от центъра на Флоренция.
Те оставиха след себе си шестнайсет мъртви последователи на Раза и едно унищожено имение. Седнал на предната седалка, Бърк беше потънал в мислите си, доволен от успеха на мисията, но в същото време озадачен от информацията, събрана от мястото. Той се загледа в пейзажа навън и сутрешното слънце, което се беше показало срамежливо на хоризонта, но още не беше готово да изгрее и да посрещне новия ден. Бърк извади мобилния телефон от куртката си, подържа го за миг, след което набра един номер.
Аз вдигнах след второто позвъняване.
— Подаръкът е опакован и платен — изрече Бърк.
— Добре — отвърнах. — Всички ли успяха да излязат, преди да затвори магазинът?
— Дори ни остана време.
— Значи всичко е минало добре — отговорих и понечих да приключа разговора.
— Не всичко.
Спрях се и се облегнах назад в стола си.
— Още съм на линия — казах.
— Има проблем.
— Какъв проблем?
— Вътрешен е?
— Колко вътрешен?
— Още не знам. Но достатъчно.
Затворих телефона и го оставих на масичката за кафе вляво от мен. Облегнах си главата на дебелата възглавница. Лявата ми ръка беше превързана и бинтована и още подута от огнестрелната рана. Загледах се навън, към градината във вилата на Анджела. Сам в нейната стая за гости. Сега вече знаех, че трябва да се боря не само с Раза, неговата клетка, с Владимир и неговата руска мафия.
Сега вече знаех, че предателят е в моя лагер.
38.
Рим, Италия
Двама души завързаха с тиксо Сантос за тръбата на парното до стената на тясното мазе.
— Ако хората ми разберат за това, ще си имаш сериозни неприятности — каза Сантос на Раза. — Няма нужда от подобни неща. Ако искаш нещо от мен, кажи ми, но не ме връзвай за тръби.
— Ти нямаш никакви хора — отвърна атентаторът. — Ти си само един прост оръжеен трафикант. Такива като теб с лопата да ги ринеш.
— Може да е така, а може да не е — отвърна Сантос, все още в неведение какво иска от него другият.
— Аз ти се доверих — каза Раза.
— Не съм те подвеждал никога, Раза — отвърна Сантос. — Доставките винаги бяха навреме, стоката винаги отговаряше на договореното и обещаното. Ако е заради онези твои хора, дето са ги очистили миналата нощ, аз нямам пръст в това. Просто малшанс.
— Ти не си бил там, но това не означава, че нямаш никаква вина за случилото се.
— Не знам за какво говориш.
— Нека тогава ти опресня паметта.
Раза се приближи до малката дървена маса и взе от нея нож с назъбено острие и прокара пръст по зъбците.
— Ти познаваш човека, който уби хората ми и открадна оръжията, които бях купил от теб — каза, вперил очи в ножа. — Дори може да познаваш тези, с които работи той.
— Знам кой е. Нямаше да имам успех в моя занаят, ако нямах свои източници на информация. Но аз познавам по име всички босове на синдикатите. Това е част от бизнеса ми.
— Ти си готов на всичко за пари — каза Раза. — Знаех го, когато започнах да работя с теб. Но не предполагах, че си готов и да предадеш за пари. Но грешката си е моя.
Сантос замълча и се вторачи в Раза, който продължаваше да държи назъбения нож. Мексиканецът си даде сметка, че са го разкрили. Даде си и сметка, че не може да предложи нищо — било то оръжие, информация или каквато и да е сума пари — в замяна на което да го пощадят и да му позволят да си тръгне от това мазе.
Сантос разбра, че днес ще умре.
— Трябваше да се извъртя някак — накрая отвърна. — Вълка ме беше притиснал в ъгъла. Когато си притиснат, нямаш друг избор, освен да приемеш да играеш двойна игра. На теб доставях оръжията, а на тях — информация за доставката. Получавах пари от двете страни. Беше най-добрата сделка за мен и затова приех. И ти на мое място би сторил същото.